Джордж Байрон
Писма и дневници (27)

До Елизабет Бриджит Пигот^[1]

„Мила моя Елайза,

Откак ти писах първото си писмо, реших да остана още една година в Гранта, тъй като квартирата ми е вече обзаведена, и то в най-изискан стил; появиха се неколцина стари приятели, запознах се с много нови и изобщо моите пороци пак ме навлякоха. Ще се върна в колежа през октомври, ако още съм жив. Животът ми тук е неспирен разгул: всеки ден ходя на различни места и получавам повече покани за обеди и пр., отколкото мога да приема за времето, през което съм тук. В момента ти пиша с бутилка кларет в главата и сълзи в очите, защото току-що се разделих с моя “Корналин"^[2], който прекара вечерта при мен. Понеже това беше последната ни среща, отложих всички ангажименти, за да посветя неделните часове на приятелството. Засега се разделих с Едълстън и в главата ми цари хаос от надежди и отчаяние^[3]. Утре заминавам за Лондон. Изпращай писмата си до хотел „Гордън“, Албъмарл Стрийт, където ще отседна, докато съм в столицата. Много се радвам, че си се заинтересувала от моето „протеже“. Той ми беше почти постоянен спътник от октомври 1805 г., когато постъпих в Тринити. Неговият глас привлече вниманието ми, лицето му го задържа, а маниерите му ме привързаха към него завинаги. През октомври той отива в една търговска къща в града, тъй че надали ще се видим повече до моето пълнолетие, когато ще оставя нему да реши дали да стане съдружник, като му отстъпя лихвите си, или да дойде да живее при мен. Естествено сега той би предпочел второто, но дотогава може да промени мнението си. Във всеки случай сам ще направи своя избор, Аз наистина го обичам повече от всяко друго същество и нито времето, нито разстоянието могат да повлияят на моите (общо взето) непостоянни чувства. С една реч, нашето приятелство ще накара лейди Бътлър и госпожица Понсонби да се изчервят, Пилад и Орест^[4] да побледнеят и само липсата на развръзка като при Нис и Евриал^[5] не ще ни позволи да надминем Йонатан и Давид^[6]. Той определено е по-привързан към мен, отколкото аз към него. През цялото време в Кеймбридж се срещахме всеки ден — зиме и лете, без да сме прекарвали нито минута в отегчение и всеки път се разделихме с неохота. Надявам се някой ден да ни видиш заедно. Той е единственото същество, което ценя, макар че мнозина ми харесват. Оня ден тук беше маркиз Тависток. Вечеряхме у неговия тютор. Компанията беше изцяло вигска.^[7] Тук се е събрала доста силна опозиция: през октомври към нас ще се присъединят лорд Хартингтън, херцогът на Ленстър и др. и всичко ще бъде великолепно. В момента има малко затишие. Пак направих беля: обърнах една сосиера в скута на някаква дама, след което придобих много нещастен вид, а околните се захилиха, майната им! A propos, съжалявам, но всеки ден съм пиян и все още не съм изтрезнял. Месо обаче не докосвам — само супа, риба, зеленчуци и затова не ми вреди. Жалки твари сме ние кеймбриджианците, госпожа, но обещаваме да се поправим догодина. Това място става монотонно с безкрайното си разнообразие. Харесва ми. Мразя Саутуел, пълно е със стари моми. Как е Ан Бийчър? Трябва й съпруг, мъжете са малко, не кълват, госпожа. Кажи на Ан да лови по-внимателно, иначе кротушките ще избягат. Ще се хващат само кленчета и таранки. Пиши ми скоро. Ридж харчи ли ми стоката? Или старчугите се потриват? Какво са си купили дамите? Всички са разочаровани, предполагам, защото тоя път в книжката няма нищо неприлично, съжалявам. Лошо е положението в Саутуел, няма свестни физиономии и никой „не ти мисли доброто“. Видях едно момиче в църквата „Света Мария“ досущ като Ан Хоусън^[8]. Помислих си, че е тя. Разбира се, бях се заблудил. Дамата ме зяпна, аз също. Изчервих се, но дамата не. Тъжна работа, жените трябва да имат повече свян. Понеже говорим за жени, та се сетих за моя териер Фани. Как е тя? Много е добре, благодаря.

Боли ме главата, искам да си легна. Утре трябва да ставам рано, че ще пътувам. Моето „протеже“ ще закуси с мен; раздялата ми разваля апетита, освен когато е със Саутуел, госпожа. Мразя Саутуел!

Вечно твой:

Байрон"