Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До Едуард Ноел Лонг
Саутуел, 16 април 1807 г.
„Писмото ти, мой драги знаменосецо[1], не говори много в полза на твоя нов живот и особено последната участ, където казваш, че най-щастливите ти дни вече са свършили. Най-искрено вярвам, че това не е така. Положително в миналото е имало приятни моменти, но мисля, че такива пак ще има, даже повече, и в бъдещето. «Ти се надяваш, че аз не съм в твоето положение.»
Ще бъда откровен, що се отнася до мен. Природата ме топна в боята на безразличието. Смятам, че не съм роден да бъда щастлив, макар в някои отношения да имам късмет. Аз съм едно самотно същество на тая земя, без никаква връзка, която да ме прикрепи към живота, ако не се смятат няколко съученици и двайсетина жени. Нека чуя «ветровете да разнасят славата ми» и песента на бардите в нормандския ми дом, това ми стига, повече не очаквам. За религията не знам нищо, поне нещо в нейна полза. Във всички секти има глупци, а в повечето е пълно с мошеници. Защо трябва да вярвам в разни тайнствени и непонятни за никого писания само защото авторите им са хора, погрешно взели лудостта си за просветление свише и са се нарекли евангелисти? Както и да е, стига толкова по тоя въпрос. Твоята набожна душа ще бъде ужасена, а аз нямам желание да печеля прозелити[2]. Ще си позволя само да кажа, че всичките добродетели и всичките благочестиви дела, извършени на тая земя, не могат да гарантират человеку вечно щастие в отвъдния живот. Нито пък е възможно да съществува място за вечно наказание. Такава мисъл е несъвместима с милостта на божеството. Тук съм заобиколен с пастори и методисти, но както можеш да забележиш, не съм се заразил от тяхната мания. Живея като деист[3], а като какъв ще умра, виж, това не знам. Каквото ще да става, ridens moriar[4]. Нищо не ме задържа тук освен сбирката, която няма да излезе преди юни. Двайсетина работи ще отпаднат и много нови неща ще бъдат добавени. Между тях е един пълен епизод за Нис и Евриал от Вергилий[5], някои оди от Анакреон и няколко мои оди. Цялото ще бъде 170 страници. Последното ми творение е подражание, на Осиан[6], което няма да публикувам. Имам достатъчно неща и без него. Много от сегашните стихотворения са допълнени и променени, с две думи, ще видиш «един стар приятел с нова физиономия». Ако трябваше да публикувам всичко, което съм написал в стихове, щеше да се получи прилично кварто[7]. Засега половината от тях са достатъчни. Ще ти дам всичките, когато се видим.
Всеки ден отслабвам. Откакто започнах режима, съм отслабнал с 23 фунта[8], т.е. един стон[9] и 9 фунта. В началото тежах 14 стона и шест фунта, а във вторник се претеглих и видях, че съм станал 12 стона и 11 фунта. Какво ще кажеш, Нед? Не ми ли завиждаш? Ще продължа, докато стана 12 стона, и после ще спра, освен ако пак не изглеждам дебел. Във всеки случай ще водя умерен живот и ще правя много упражнения.
Ако имам възможност, можем да се срещнем през юни. Преди да отида в Гранта[10], ще поседя в града и «ако планината не дойде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината». Като казвам «планина», не правя никакви намеци за твоята големина. Казват, че Ксеркс направил планината Атон във формата на жена[11]. Ако сега беше жив и попаднеше в Чатъм[12], сигурно нямаше да си прави труда, защото в твое лице щеше да намери цял хълм, скроен точно по негов вкус.
Сбогом, скъпи Монт Бланк, или по-точно Монт Руж[13]. Моля ти се, не изригвай, или поне излей лавата на твоето възмущение в някой друг канал и недей изпепелява.
Вечно твоя:
Пиши веднага.“