Джордж Байрон
Писма и дневници (18)

До Огъста Байрон

„Мила моя Огъста,

Както можеше да се предположи, животът в колежа ми харесва извънредно много, още повече, че се освободих от мрежите или по-точно оковите на моя домашен тиранин госпожа Байрон, която продължи да ми вади душата, докато й гостувах през юли и септември. Сега съм се настанил прекрасно в една свръхчудесна квартира. От едната ми страна живее моят учител, а от другата един старик. Двамата малко възпират моята жизнерадост. Стипендията ми е 500 лири на година, имам слуга, кон и се чувствувам независим като немски владетел, който сам сече парите си, или като ирокезки вожд, който не сече никакви пари, но се наслаждава на нещо, което е по-ценно — свободата. Изпадам във възторг, когато говоря за тази богиня, защото милата ми майка беше такъв деспот. Страхувам се, че последните ми демонстрации на твърд характер и решимостта ми да не търпя повече глупави команди (или оскърбленията, задето отказах да й се подчинявам безпрекословно независимо дали е права, или не) много са я обидили, защото във вторник получих огнедишащо писмо от съда в Саутуел, понеже не съм искал да изпъдя слугата си (когото нямам никакви основания да подозирам и който дойде с отлични препоръки от предишния си господар) по нейно внушение и заради някаква си нейна приумица^[1]. На писмото, издържано в изискан стил, изпратих остър отговор, който така раздразни Нейна светлост, че след като го е прочела, ми го върна в плик, без да благоволи да добави нито буквичка повече. Когато се видим следващия път, ще ти покажа и писмото, и моя отговор, за да можеш сама да прецениш и сравниш техните достойнства, Ще я оставя да буйствува, докато се поохлади, и няма дай обръщам никакво внимание. Нейното държание към мен в последните две години не заслужава нито уважението ми, нито обичта ми. Тук се чувствувам добре и тъй като имам може би най-добрата стипендия в колежа, мога да си живея весело, без обаче да прахоснича. Едва ли трябва да ти съобщавам, че за това не съм ни най-малко задължен на госпожа Б., защото сумата идва от моя лична собственост, а тя отказа да ме обзаведе и с най-дребното нещо от собствения си джоб. Мебелите ми са платени, а освен това тя получава една доста добра сумичка в добавка към собствения си доход, за което нямам нищо против, защото желая щастието й, но на никаква цена не бях живял заедно с нея. Изпих до капка сладостите на нейното общество и ако не можем да си подобрим отношенията, по-добре изобщо да не се виждаме повече. Но защо ли казвам “да се виждаме"? Нейният характер изключва всякаква възможност за щастие и поради това за в бъдеще ще избягвам гостоприемния й дом, макар че тя има глупостта да си въобразява, че ще стане господарка в къщата ми, когато стана пълнолетен. Извинявай за скучното писмо, но, откровено казано, снощният кларет^[2] още не е изветрял от главата ми. Ходих на вечеря с една голяма компания. Предполагам, че този шут Хансън със своя груб език е искал да каже, че съм се надул от пиене, а не от ядене, защото не само че не съм напълнял, ами съм даже отслабнал с половин кило за две седмици. Тук редовно се тегля. Сбогом, моя мила Огъста.

(без подпис)"