Джордж Байрон
Писма и дневници (127)

До господин Хопнър

„Благодаря ви за писмото и похвалите за «Дон Жуан». Не ви казах нищо за него, тъй като подразбрах, че той е станал болна тема на благопристойния читател и е предизвикал голяма разправия. Но се радвам, че ви харесва. Няма да казвам нищо за описанието на корабокрушението^[1] освен това, че се надявам да го намерите технически и навигационно издържано, разбира се, доколкото позволява октавата.

Поемата не се харчи, тъй пише Мъри, но «най-добрите съдници казват, че и пр. и пр.» — а тъй продължава този достоен човек. Не съм я виждал напечатана. От третата песен съм написал около стотина строфи. Разбира се, провалът на първите две малко понамали моя estro и нито ще стане толкова добра, колкото предишните, нито ще бъде завършена, освен ако не стана малко по-riscaldato^[2] в нейна защита. Разбирам, че са надали страхотен вой. Ама че лицемерие от страна на ония, които четат «Том Джоунс»^[3] и «Родерик Рандъм»^[4], «Пътеводителят за Бат»^[5], Ариосто, Драйдън и Поуп — да не говорим за стиховете на Литъл^[6]! Разбира се, имам предвид нравствеността на тия произведения, а не някаква претенция от моя страна да се състезавам с тях по нещо друго освен по приличие. Надявам се, че сте си взели парижкото издание и не сте платили цената на лондонското. Не съм виждал нито едното, нито другото освен във вестниците.

Моля ви, предайте моите почитания на госпожа Х. и пазете малкото си момченце. Всички у дома са болни от треска с изключение на Флечър, Алегра и моя милост, конете, Муц и Морето. Надявам се, че ще имам удоволствие да ви видя в началото на ноември и даже по-скоро. Днес се измокрих до кости в една гръмотевична буря заедно с коня и слугата си. Неговият кон затъна до търбуха в калта на един кръстопът. На обяд беше лято, а в пет часа ни връхлетя истинска зима. Светкавиците бяха изпратени, за да ни уведомят, че лятото все още не си е отишло. Необичайно време за 27 октомври.

Ваш и т.н.“