Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
Венеция, 25 януари 1819 г.
„Ще ми направите услуга, ако напечатате частно (за частно разпространение) петдесет екземпляра от «Дон Жуан». После ще ви изпратя списъка на хората, на които искам да го подаря. Другите две поеми най-добре да се добавят към сборното издание: не съм съгласен да се издават поотделно. Публикувайте «Дон Жуан» изцяло, като, разбира се, махнете стиховете за Касълрей, защото не съм там, за да се срещна лично с него. Завърших и втората песен, която след време ще изпратя. По тази поща пращам на вашия адрес писмо за господин Хобхаус.
Ваш и т.н.
Отстъпих на молбата ви и възраженията. И понеже го направих, безсмислено е да се задълбочавам с подробни аргументи в защита на собственото си самолюбие и творчество. Въпреки това протестирам. Ако в тази поема има поезия, тя ще издържи — ако ли не, ще рухне. Всичко останало е вятър работа[1] и досега не е оказвало никакво влияние върху човешките творения — нито за хубаво, нито за лошо. В подобни случаи скуката е единствената унищожителна сила. Що се отнася до съвременната лицемерна благочестивост, аз я презирам, както съм презирал и всичките й останали претенциозни разновидности, които ни подхождат толкова, колкото мазилата са подхождали на древните британци. Ако приемете целия този фалш, трябва да махнете половината от Ариосто, Лафонтен, Шекспир, Бомънт, Флечър, Масингър, Форд, всички писатели от времето на Чарлс ІІ[2], с една реч, по нещичко от всички, които са писали преди Поуп и си струва да се четат, както и доста работи от самия Поуп. Прочетете го — повечето от вас не го четат, — прочетете го и ще ви простя, макар че като неизбежна последица от това ще изгорите всичко, което съм написал, заедно с творенията на всички жалки Клавдианци (с изключение на Скот и Краб). Заедно с творенията на всички. Несправедлив съм към Клавдиан който наистина е бил поет, като го споменавам редом с такива люде. Той е бил «ultimus Romanorum»[3], опашката на кометата, докато тия хора са опашката на един стар фрак, преправен на жилетка за глупаците. Но понеже и единият, и другите са опашки, аз ги сравних, макар да са толкова различни(така е при всяко сравнение). Пиша тия редове, разлюлян от страст и сироко[4], а и тая нощ бях до шест часа на карнавал. И все пак протестирам, както в предишното си писмо.“