Джордж Байрон
Писма и дневници (5)

До Огъста Байрон

„Вчера, моя винаги обична сестричке, получих твоето мило писмо и сега бързам да се подчиня на заповедта ти да му отговоря веднага. Не, момичето ми, никак не ми е досадно да ти пиша писма. Тъкмо обратното, това винаги ще бъде най-голямото удоволствие за мен, но за съжаление ме е страх, че кореспонденцията ми може да не ти е много забавна и интересна, понеже аз няма за какво друго да разказвам освен за обичта си към теб, която никога не ще мога да изразя докрай. Затова сигурно ще ти дотегна, преди самият наполовина да съм се наситил. О, колко нещастен съм бил досега — разделен от такава мила сестра. Сега обаче съдбата изкупи вината си към мен и ми откри една роднина, която обичам, и една приятелка, на която мога да се доверявам. Ето така ще гледам винаги на теб, скъпа Огъста, и се надявам, че твоят брат ще бъде достоен за твоите чувства и приятелство. Тук, както можеш да си представиш, ми е малко скучно. Тъй като не споделям симпатиите на лорд Грей^[1], избягвам да ходя в Нюстед и единственият източник на забавления са книгите и писмата до моята Огъста, които, гдето и да се намирам, винаги ще ми доставят най-голяма наслада. Не съм се сдобрил с лорд Грей и никога няма да го направя. По едно време той ми беше най-добрият приятел. Причините, заради които скъсах с него, са такива, че не мога да ги обясня дори на теб, мила сестричке (въпреки че ако имах намерение да ги съобщавам някому, ти щеше да бъдеш първият човек). Но те завинаги ще останат скрити в душата ми. Мисля, че са основателни, защото, макар и буен, аз не съм капризен в симпатиите си. Майка ми не одобрява разрива ми с него, но ако знаеше причината (която никога не ще узнае), ще престане да ме укорява. Той загуби всичките си права над моето уважение, но аз премного го презирам, за да изпитвам омраза към него. Майка ми ти изпраща поздрави. Скоро ще отида в града, за да продължа учението си в Хароу, и непременно ще ти се обадя на път за там. Предай почитанията ми на госпожа Харкът. Радвам се, че тя е благоразположена към мен, защото аз винаги ще я уважавам, задето така добре се отнася към тебе, момичето ми. Моля ти се, ако видиш лорд Осбърн, пиши ми как е; колкото и малко да го познавам, той е много приятен и ако се познавахме по-добре, сигурно щеше да ми харесва още повече. Не забравяй да ми пишеш как е Мъри. Що се отнася до твоето бъдеще, мило момиче, дано да ти донесе щастие. Уверен съм, че го заслужаваш и ако не го срещнеш, ще започна да си мисля, че «лош е светът, в който живеем»^[2]. Пиши ми скоро. С нетърпение очаквам новини от теб. Бог да те благослови, мила моя Огъста.

Оставам твой вечно любящ брат и приятел:

Байрон“