Джордж Байрон
Писма и дневници (141)

До господин Мъри

„Надявам се, че «Сарданапал»^[1] няма да се изтълкува като политическа пиеса, защото това изобщо не е влизало в намеренията ми и единствено ме е интересувала историята на Азия. Венецианската пиеса също е строго историческа. Моята цел беше да драматизирам, подобно на гърците (много скромно сравнение) някои забележителни епизоди в историята, както те са правели със своята история и митология. Ще ви направи впечатление, че тези неща са много различни от Шекспир, и в известен смисъл още по-добре, защото за мен той е най-лошият образец за подражание, макар и удивителен като писател. Моята цел беше да бъда максимално прост и пестелив като Алфиери и затова поезията съм свел почти до обикновения език. Лошото е, че в тия времена човек не може да говори за крале и кралици, без да го заподозрат в разни политически и лични пристрастия. Не съм имал никакви подобни намерения нито за едното, нито за другото.

Не съм много добре и ви пиша сред доста неприятна атмосфера: няколко градски първенци са изпратени в изгнание без съд и съдебен процес — тук и в другите романски държави. Сред тях са много мои лични приятели, тъй че всичко е объркано и тъжно. Това е нещо, което е еднакво мъчително и за перото, и за окото.

Много сте пестелив на писма.

Ваш“