Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Мъри
Равена, 29 юни 1819 г.
„Писмата бяха препратени от Венеция, но, надявам се, не сте чакали още поправки и промени. Такива няма да има.
Нямам време да връщам коректурите — печатайте без тях. Радвам се, че одобрявате поезията. Колкото до «грижите за ефекта», вие по-добре се погрижете за продажбата и оставете на мен да се разправям с таралежите, които може да ви се изежат.
Тук (в Равена) съм от четири седмици, след като преди месец напуснах Венеция. Дойдох да видя своята Amica[1], графиня Гуичоли[2], която беше и все още не е добре. Тя е само на двайсет години, но е с крехко здраве. Непрекъснато кашля и има периодична треска, макар че безстрашно понася несгодите във всяко едно отношение. Съпругът й (тя му е трета жена) е най-богатият благородник в Равена и почти в цяла Романя. Освен това той не е от най-младите; прехвърлил е шейсетте, но иначе е доста запазен. Сигурно всичко това ще се стори странно на човек като вас, който не познава средиземноморските нрави, нито пък нашите в това отношение, а в момента аз самият не бих могъл добре да обясня различията. Всъщност нещата доста си приличат. Лорд С… е във Фаенца с една оперна актриса; в странноприемницата на същия град живее един неаполитански принц, който служи на съпругата на Гонфалониера на града, аз също изпълнявам дълга си тук — както виждате «Cosu fan tutti e tutte»[3]. Тук са конете ми — и яздитните, и впрягът — тъй че всеки ден яздя или излизам с каретата в гората, Пинета — мястото на действие в романа на Бокачо и в баснята на Драйдън за «Онория»[4] и пр. и пр. Виждам се със своята Dama всеки ден. Но съм сериозно разтревожен за здравето й, което е много нестабилно. Ако я загубя, ще загубя същество, което е поело големи рискове заради мен и което имам всички основания да обичам. Естествено, не трябва да допускам подобна възможност. Не знам какво бих правил, ако тя умре, сигурно ще си тегля куршума — надявам се, че ще го направя. Мъжът й е много изискана особа, но бих предпочел да не ме извежда с каретата си, запрегната с шест коня, както Уитингтън своята котка.
Питате ме дали имам намерение да продължавам Д. Ж. и т.н. Откъде да знам? Да не би случайно да сте ме насърчили, вие там, с цялото ви глупашко лицемерие? Издайте двете песни, пък ще видим. Помолих господин Кинърд да говори с вас по една малка работа. Или още не е говорил, или вие не сте отговорили. И двамцата си ви бива, ама ще ви го върна аз. Разбирам, че господин Хобхаус е бил предизвикан от майор Картрайт? Такъв майстор на шпагата ли е майорът? Защо не са се били? Трябвало е.
Ваш и пр.“