Джордж Байрон
Писма и дневници (49)

До Джон Пигот

Нюпорт Пагнел, 2 август 1811 г.

„Скъпи докторе,

Бедната ми майка почина вчера! Аз отивам в града, за да я изпратя в семейната ни гробница. Единия ден чух за болестта й, а на другия научих за смъртта й. Благодаря на бога, че последните й мигове са били спокойни. Казаха ми, че не се е мъчила много и не е съзнавала състоянието си. Сега чувствувам истинността на онова, което каза господин Грей: «Ние можем да имаме само една майка.» Мир на праха й! Благодаря ти за съболезнованията. След шест седмици ще бъда в Ланкашир по работа и после мога да се отбия в Ливърпул и Честър. Поне ще се опитам.

Ако това може да ти достави някакво удовлетворение, ще те осведомя, че следващия ноември редакторът на «Скърдж» ще бъде съден за две различни клевети по адрес на покойната госпожа Байрон и по мой адрес (кончината на госпожа Б. няма да окаже никакво влияние върху съдебните процедури) и тъй като е виновен за нарушаване на привилегия, той ще бъде съден по най-строг начин.

Осведомявам те за това, тъй като ти прояви интерес към тази история, която в момента е в ръцете на Главния прокурор.

Ще остана в Нюстед по-голямата част от този месец, където ще ми бъде приятно да получа новини от теб след двегодишен престои в Ориента.

Оставам, драги Пигот, твой предан:

Байрон“