Джордж Байрон
Писма и дневници (105)

До господин Мъри

„Писмото ви пристигна. Моля ви, кажете ми махнали ли сте някои пасажи при публикуването на Третата песен? Надявам се, че не сте. Всъщност аз ви писах на път през Алпите, за да предотвратя подобен инцидент. Пишете ми в следващото си писмо дали сте публикували цялата песен (така както ви я изпратих). Писах ви пак оня ден (мисля, че два пъти) и ще се радвам да чуя дали сте получили писмата ми.

Днес е втори януари. На този ден преди три години излезе «Корсар», както споменах в писмо до Мур. На този ден преди две години се ожених (бог наказва тези, които обича — този ден няма току-тъй да забравя) и е доста чудно, че именно на същия този ден получих писмо от вас, в което ми съобщавате, че е излязъл «Чайлд Харолд», и пр. и пр., т.е. на същата дата като «Корсар». Днес получих писмо и от сестра си, писано на 10 декември, т.е. на рождения ден на дъщеря ми (това е свързано главно с нея), а се получи в годишнината на моята сватба, втори януари тази година, т.е. през месеца, когато съм се родил и прочие астрологически съвпадения, които нямам време да изброявам.

Впрочем най-добре пишете на моя женевски банкер Хенч и се заинтересувайте дали двата пакета, които му бяха поверени са изпратени на господин Сейнт Обин, или още стоят у него. Единият съдържа книжа, писма и целия оригинал на Третата песен, тъй както беше замислена в първия си вариант. В другия има кости от бойното поле при Морат^[1]. Много благодаря за новините и доброто настроение, което лъха от писмото ви.

С Венеция много се погаждаме, но не знам дали ще мога да ви кажа нещо ново освен за последната опера, която описах в предишното си писмо. Карнавалът започва и наред с работата тук-таме се отварят възможности и за забавления, защото всички се готвят за сезона с разни нови историйки, сменят партньорите си или подновяват стари любовни «договори». Аз съм си много добре с Мариана, тъй като тя не е от типа жени, които могат да ме отегчават. Първо, защото аз не се отегчавам от отделната жена: жените ме отегчават като цяло, защото са досадни по природа; второ, тя е мила и притежава такт, който не се среща толкова често у красивия пол. Трето, много е хубава и четвърто — всъщност няма нужда от повече уточнения. Досега отношенията ни вървят много добре: колкото до бъдещето, никога не му мисля предварително — carpe diem^[2], поне миналото на човека със сигурност му принадлежи, ето защо настоящето трябва да се подсигурява. Толкова за личните ми връзки.

Общото състояние на нравите тук е като по времето на дожите, според нормите добродетелна е онази жена, която се задоволява със съпруга си и само с един любовник. Онези които имат по двама, трима или повече, се считат малко буйнички. Единствено такива, които се хвърлят безразборно и се въвличат в разни долнопробни истории като например Уелската принцеса с нейния куриер (който между другото е получил рицарско звание в Малта), се считат за нарушители на брачното приличие. Във Венеция благородниците са се изхитрили да се женят за певици и танцьорки; честно казано, жените от тяхното съсловие изобщо не са хубави. Виж, жените от второто и другите съсловия, съпругите на разни търговци и собственици, както и тия от заможните слоеве без титли, са предимно с bel’ sangue^[3] и повечето любовни връзки се създават с тях. Разбира се, има и случаи на изумителна вярност и постоянство. Познавам една жена на петдесет години, която е имала само един любовник и понеже той умрял рано, тя станала набожна и се отрекла от всичко с изключение на съпруга си. Както може да се очаква, тя много се гордее с тази си невероятна вярност и от време на време говори за нея с една неуместна нравоучителност, която е много забавна. Не е възможно да убедиш някоя от тукашните жени, че ако има един amoroso^[4], тя се отклонява по някакъв начин от нормите на благоприличие. За тях е много по-греховно да го скриеш или пък да имаш повече от един любовник, т.е. в случай че злоупотребата с въпросната привилегия се разбере или не се одобри от главния правоимащ.

В друго писмо ви изпратих няколко страници от една английска граматика за арменци, за която съдействувах да се публикува. Струва ми само хиляда франка — френски ливри. Все още продължавам да вземам уроци по този език и макар да нямам особено бърз успех, всеки ден напредвам по крачка. Падре Паскал, с малко помощ от моя страна за превода от италиански на английски, работи върху една граматика за англичани, изучаващи арменски, която също ще бъде издадена, като я завърши.

Искаме да знаем дали в Англия, в Оксфорд, Кеймбридж или някъде другаде има арменски шрифт и печатарска преса? Сигурно ви е известно, че преди много години двамата Уистън издадоха в Англия оригиналния текст на една история на Армения заедно със своя превод на латински. Дали шрифтът още съществува? И къде се намира? Моля ви, разпитайте вашите високообразовани познати.

Когато граматиката е готова (имам предвид тази, която в момента се печати), бихте ли имали нещо против да вземете четиридесет-петдесет екземпляра, които общо няма да струват повече от пет до десет гвинеи, и да пробвате любознателността на учените люде, като им ги предложите за продажба? Можете да се съгласите или да откажете, ваша работа. Трябва да ви уверя, че арменците имат някои много любопитни книги и ръкописи — повечето преводи на изгубени гръцки оригинали. Освен това са една много образована и уважавана общност и няколко френски литератори от времето на Бонапарт се заели с голям ентусиазъм да изучават езика им.

Не съм написал нито ред, откакто напуснах Швейцария, и в момента нямам estro^[5]. Истината е, че ви е страх да не би да получите четвърта песен преди септември и да трябва да изплатите още едно авторско право, но сега засега нямам никакви намерения да продължа тази поема, нито пък да започвам нещо ново. Ако пропиша пак, смятам да пробвам в проза, но не смея да се занимавам с живи хора или пък с неща, които се отнасят до живи хора. Може би някой ден ще се опитам да напиша нещо в проза за италианските нрави и за човешките страсти. В момента обаче съм много зает. Що се отнася до поезията, моят блян са дремещите страсти. Когато се събудят, аз не мога да говоря на техния език; мога само докато сомнамбулстват, а точно сега те са будни.

Ако господин Гифърд иска carte blanche^[6] за «Обсадата на Коринт», може да смята, че я има, и да постъпва, както намери за добре с нея.

Завчера ви изпратих писмо в опровержение на оня мошеник от Чийпсайд (който е съчинил историята, за която споменахте)^[7]. Предайте моите почитания на господин Гифърд и към всички мои приятели, които ви посетят. Пожелавам ви благоденствие и всичко най-хубаво за Новата година.

Ваш и пр.“