Джордж Байрон
Писма и дневници (68)

До лейди Каролайн Лам

„Моя най-скъпа Каролайн,

Ако сълзите, които ти видя, когато наближи моментът на нашата раздяла, и които, както знаеш, рядко проливам; ако вълнението, с което се разделих с теб — вълнение, което вероятно си усещала през цялото време, додето траеше тази изключително напрегната, нервна история; ако всичко, което казах и извърших и още съм готов да кажа и извърша, не е достатъчно доказателство за истинските ми чувства към теб, любов моя, аз не мога да ти дам никакво друго доказателство! Бог ми е свидетел, че желая да си щастлива, и сега, когато те напускам или по-скоро ти ме напускаш от чувство за дълг към съпруг и майка, искам да знаеш истинността на това, което отново обещавам и заявявам — никой, нито на думи, нито на дело, не ще те замести в моите чувства, които са и ще бъдат неприкосновено твои, докато съществувам. До този момент не съм познавал лудостта на… Моя най-скъпа и обичана приятелко — не мога да намеря думи, — сега не е време за думи, но ще изпитвам една гордост, една мрачна сладост в мъката си, която ти самата едва ли можеш да си представиш, защото не ме познаваш. Скоро ще изляза оттук с натежала душа, защото… Моето появяване тая вечер ще спре всички абсурдни слухове, които днешните събития може би са предизвикали. Все още ли мислиш, че съм студен, суров и подъл — дали другите ще помислят същото, дали майка ти дори ще си го помисли? Майката, на която ние трябва да принесем толкова голяма жертва — много по-голяма от моя страна, отколкото тя някога ще узнае или ще може да си представи. «Обещания да спра да те обичам!» О, Каролайн, това не може да се обещае. Аз ще направя всякакви отстъпки заради разумните съображения, но никога няма да престана да чувствувам онова, което вече си видяла, даже повече — което ще бъде знайно само за моето сърце и може би и за твоето…

Бог да те пази, опрости и благослови.

Вечно и повече от вечно твой любящ:

Б.

Р.Ѕ. Тези подигравки, които те подтикнаха към всичко това, моя най-скъпа Каролайн… Ако не беше майка ти и любезността на всички твои познати… — има ли нещо на земята или на небето, което щеше да ме ощастливи повече от това е да те бях направил моя, и то много отдавна? Сега не по-малко, отколкото тогава, а в този момент повече от всякога? Знаеш, че с удоволствие бих се отказал от всичко тук и в отвъдния свят заради теб. И ако се въздържам, трябва ли подбудите ми да се тълкуват тъй погрешно? Не ме интересува кой знае това и за какво ще го използува. На теб, само на теб те дължат това, че оставаш при тях. Аз бях и съм твой по своя воля и всецяло, за да ти се покорявам, да те уважавам и обичам — да полетя с теб, когато, където и както ти самата можеше и можеш да решиш.“