Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
Писма
1812 — 1815
До Франсис Ходжсън
Сейнт Джеймс Стрийт № 8, 16 февруари 1812 г.
„Драги Ходжсън,
Изпращам ти доказателство. Миналата седмица бях много болен и лежах с камък в бъбрека. Вече почти съвсем се оправих. Жените отидоха при роднините си след многобройни опити да обяснят неща, които вече бяха станали пределно ясни. Ако камъкът беше заседнал в сърцето ми, вместо в бъбреците, щеше да бъде най-добре. Впрочем вече и от това се оправих и само се чудя на собствената си глупост, задето повярвах, че моите уличници правят изключение от общата поквара. Все пак слабост, която трае два месеца, е по-добра от онази, която трае десет години. Имам една молба и тя е следната: никога не споменавай жена в писмата си до мен и изобщо даже не намеквай за съществуването на този пол. Няма да прочета ни една дума от женски род! Само нещата е propria quae maribus[1].
През пролетта на 1813 г. ще напусна Англия завинаги. Всичко в моите работи води натам, пък и желанията и здравето ми не ме разколебават. Тукашният начин на живот и климат не благоприятствуват на навиците и самочувствието ми. Ще си намеря занимание като един що-годе добър изследовател на Ориента. Ще си наема къща в един от най-красивите острови и сегиз-тогиз ще навестявам отново най-интересните места на Изтока. Междувременно си оправям нещата и (когато ги уредя) те ще ми осигурят достатъчно средства дори за тука и предостатъчно за някое княжество в Турция. В момента работите ми са объркани, но се надявам, че с няколко хода, необходими, макар и неприятни, ще ги оправя. Всеки ден очакваме Хобхаус в Лондон. Много ще се радваме да го видим. Ти сигурно ще се появиш и «ще отпиеш дълбоко, преди да си замине той». Ако не, Мохамед трябва да дойде при планината. Кеймбридж обаче ще събуди тежки спомени у него и още по-тежки у мене, макар по съвсем различни причини. Мисля, че единственото човешко същество, което някога ме е обичало наистина и всецяло, беше от или принадлежеше на Кеймбридж. Това няма как да се промени. В смъртта има едно утешение. Когато тя сложи своя печат, той не може нито да се стопи, нито да се счупи, а трябва да се понася цял живот.[2]
Винаги твой:
Р.Ѕ. Почти се радвам, когато някой, когото обичам, умре млад, защото не бих понесъл да го видя стар или променен.“