Джордж Байрон
Писма и дневници (39)

До госпожа Катерин Гордън Байрон

„Мила мамо,

Откакто заминах от Англия, имах толкова много работа, че предпочетох да не се обаждам, преди да мога да ви напиша по-дълго писмо. Тъй като вече прекосих Португалия и голяма част от Испания, сега имам свободно време и ще се опитам накратко да ви опиша пътуванията си. Отплувахме от Фалмът на втори юли и след едно много благоприятно пътуване от четири дни и половина пристигнахме в Лисабон, където отседнахме за известно време. Този град често е бил описван, без особено да го заслужава, защото с изключение на красивия изглед от Тахо, няколко хубави църкви и манастири тук има само мръсни улици и още по-мръсни обитатели. В замяна на това пък селото Синтра, което се намира на около 15 мили от столицата, е може би най-чудесното място в Европа. В него има всякакви хубости — и естествени, и изкуствени. Дворци и градини, разположени сред скали, водопади и пропасти, манастири, кацнали на шеметни височини, а в далечината се вижда морето и Тахо. Освен всичко то е забележително с това (макар по-незначително съображение), че тук е подписано споразумението на сър Хю Далримпъл^[1]. Това място е едно съчетание от дивия пейзаж на западния Хайланд^[2] и зеленината на Южна Франция. Близо до селцето, на около десет мили вдясно, се намира Дворецът на Мафра — гордостта на Португалия. С неговата импозантност би се гордяла всяка друга страна, но в нея липсва изящество. Към двореца е пристроен манастир. Монасите, които имат големи доходи, са доста любезни и знаят латински, тъй че можахме да разговаряме надълго и нашироко. Разполагат с голяма библиотека и ме попитаха дали в Англия имало книги?… Изпратих багажа си и част от слугите по море в Гибралтар, а аз тръгнах на кон от Алдеа Галега (първия пункт след Лисабон, където може да се отиде по море) за Севиля (един от най-прочутите градове в Испания седалище на правителството, наречено «хунта»). Разстоянието до Севиля е почти четиристотин мили, а до Кадис има още може би деветдесет в посока към брега. Получих разрешение от правителството да се движа из страната и по пътя се ползувам от всякакви улеснения, защото в момента английският благородник, облечен в английска униформа, е много уважавана персона в Испания. Конете са удивително бързи, а пътищата (кълна се в честта си, макар че едва ли ще ми повярвате) далеч надминават и най-хубавите английски пътища — няма никакви такси и бариери. Ще се убедите, като ви кажа, че в разгара на лятото пътувах четири дена с коне до Севиля, без ни най-малко да се уморя или да изпитам досада сред тая изсъхнала от слънцето земя. Севиля е красив град и въпреки че улиците са тесни, навсякъде е чисто. Отседнахме в къщата на две неомъжени испански дами, собственички на шест къщи, които по доста любопитен начин ни демонстрираха испанските нрави. Те са жени с характер; по-възрастната е много изискана, а по-младата е хубавичка, но не е така фина като доня Хосефа. Бях твърде изненадан от свободата на жените, която тук е нещо обикновено, и в по-нататъшните си наблюдения открих, че сдържаността не е присъща на испанските хубавици, които наистина са много красиви — с големи черни очи и особено изящни фигури. По-възрастната от нашите познати прояви специално внимание към вашия недостоен син и много нежно го прегърна на раздяла (бях там само три дена). После отряза къдрица от неговата коса и му подари кичур от собствената си, дълга почти три фута. Изпращам ви го и ви моля да го запазите, докато се върна. Последните й думи бяха: «Adio, tu hermoso! Me gusto mucho.» Довиждане, хубавецо, много ми харесваш. Тя ми предложи да споделя апартамента й, но моята добродетел не ми позволи да приема. Тя се засмя и каза, че сигурно си имам някоя английска «Amante» (любовница) и добави, че самата скоро ще се омъжва за един офицер от испанската армия. Напуснах Севиля и продължих към Кадис през много красиви места. В Херес, където се прави шерито, което пием, се срещнах с един голям търговец, някой си господин Гордън от Шотландия, който беше изключително любезен и ме удостои с честта да разгледам избите и складовете му, и с охота си пийнах от извора му. Кадис, прекрасният Кадис! Най-чудесният град, който съм виждал — съвсем различен от нашите английски градове, във всичко освен по отношение на чистотата («чист» е като Лондон). И все пак е много красив и е пълен с най-хубавите испанки, които видях досега. Хубавиците на Кадис са нещо като ланкаширските чародейки у нас. Тъкмо опознах и започнах да харесвам тукашните благородници, бях принуден да тръгна за това проклето място. Преди да се върна в Англия обаче, пак ще се отбия там. Вечерта преди заминаването бях на опера със семейството на адмирал Кордова. Той е военачалникът, когото лорд Сент Винсънт победи през 1797 г.^[3] Има възрастна жена и приятна дъщеря, госпожица Кордова. Момичето притежава типичната испанска хубост, която според мен по нищо не отстъпва на английския чар и определено е по-обаятелна. Дълги черни коси, тъмни замечтани очи, чисто, маслинено-матово лице и такива грациозни движения, които англичанинът, свикнал на сънливия и отпуснат вид на своите сънароднички, не би могъл дори да си представи. Като прибавим към това една извънредно подходяща и същевременно съвсем прилична рокля, испанската хубавица става неустоима. Позволявам си да отбележа, че тук любовните интриги са основно занимание и когато една жена се омъжи, тя отхвърля всякакви задръжки, макар преди женитбата да е много целомъдрена. Ако направиш пикантно предложение на испанско момиче, за което в Англия ще получиш плесник и от най-кротката девица, то благодари за оказаната му чест и ти отговаря: «Почакайте, докато се омъжа — тогава с най-голямо удоволствие» Това е самата истина. Госпожица Кордова и малкото й братче знаеха малко френски и след като изрази съжаление, че не разбирам испански, тя ми предложи да ми стане учителка. Можех да отговоря само с нисък поклон и да изразя съжаление, че напускам твърде скоро Кадис и едва ли ще мога да напредна в заниманията си, които положително щяха да бъдат успешни при такава очарователна учителка. Стоях в дъното на ложата, която прилича на нашите оперни ложи (залата — голяма и много изящно украсена, а музиката — възхитителна), както правят англичаните, за да не притесняват седящите отпред дами. Не щеш ли, красивата испанка взе стола на една възрастна жена (нейна леля или гувернантка) и ми заповяда да седна до нея, на почетно разстояние от маминка й. Когато представлението свърши, аз се оттеглих и се заприказвах с група мъже във фоайето, когато «en passant!»^[4] дамата се обърна, извика ме и така имах честта да я изпратя до дома на адмирала. Получих покана да ги посетя отново, като се върна в Кадис, която ще приема, ако мина през тази страна на връщане от Азия. Запознах се със сър Джон Кар, странствуващ рицар в Севиля и Кадис — доста приятен човек. Испанците ми харесват много. Сигурно си чувала за битката край Мадрид^[5]. В Англия упорито я наричат победа, хубава победа! Двеста офицери и 5000 войници убити — и всичките англичани, а французите са в пълен състав! Трябваше да постъпя в армията, но нямам време за губене, защото тръгвам по Средиземноморието и Архипелага. Утре заминавам за Африка, тя е само на шест мили от тази крепост. Следващият пункт е Калиари в Сардиния, където ще бъда представен на Негово сардинско Величество. Имам фантастична униформа за дворцови приеми, която е много необходима при пътуване.

13 август

Още не съм ходил в Африка, защото няма попътен вятър. Вчера обядвах с лейди Уестморлънд в Алгезирас, където се срещнах с генерал Кастаньос^[6], прочутия испански военачалник от предишната и сегашната война. Днес ще обядвам с него. Той ми предложи препоръчителни писма за Тетуан в Северна Африка до мавританските вождове. Ще ми дадат за няколко дни къщата на един от техните големци, която е била определена за лейди Уестморлънд, но здравето и не позволява да пътува през Протоците.

15 август

Не можах да обядвам с Кастаньос вчера, но днес следобед имах тази чест. Той е приятен и умен — независимо какво разправят за него. Не мога да отида в Северна Африка. Пощенският кораб за Малта тръгва утре и аз ще се кача на него. Адмирал Първис, с когото обядвах в Кадис, ми уреди да пътувам с фрегата до Гибралтар, но засега няма военен кораб за Малта. Пощенските съдове плават бързо и имат добри удобства. Ще ви се обадя по пътя. Джо Мъри ще ви предаде това писмо. Връщам го обратно с момчето. Моля ви, бъдете любезна с хлапето, защото много го обичам. Щях да го взема и по-нататък, но нали знаете, за момчета е малко опасно при турците. Кажете това на баща му, защото иначе той може да си помисли, че не се е държал добре. Надявам се, че писмото ми ще ви намери в добро здраве.

Ваш Байрон

Р.Ѕ. Значи, лорд Грей се оженил за селянка, браво! Ако се оженя, ще ви доведа някоя султанка с половин дузина градове зестра и ще ви накарам да приемете отоманската си снаха с една торба бисери, не по-големи от щраусови яйца, но и не по-малки от орехи.“