Джордж Байрон
Писма и дневници (150)

До господин Боуринг^[1]

„Сър,

Имам удоволствието да ви съобщя, че получих вашето писмо, от което узнах за голямата чест, оказана ми от Комитета. Ще направя всичко, което е по силите и възможностите ми, за да заслужа доверието му. Първото ми желание е да отида лично в Левант, където бих могъл да направя нещо ако не за делото, то поне за събирането на сведения, с които Комитетът сигурно би желал да съобрази действията си. Предишният ми престой в тази страна, познанията ми по италиански език (който там се говори навсякъде или поне колкото френския в по-културните части на континента), несъвсем безнадеждният ми новогръцки ще ми дадат някои преимущества в смисъл на опит. Единствената пречка за това начинание е от домашно естество, но ще се опитам да я преодолея. Ако не успея, ще трябва да направя, каквото мога, оттук. Но винаги ще съжалявам при мисълта, че на това място вероятно бих допринесъл повече за делото.

Последните сведения за капитан Блакиер бяха от Анкона, откъдето на 15-и миналия месец той е отплавал за Корфу при попътен вятър. Вероятно вече е пристигнал на местоназначението си. Последното писмо, което получих лично от него, беше от Рим; отказали му паспорт през неаполитанската територия и той се върнал, за да отиде в Анкона през Романя. По всичко изглежда обаче, че това не го е забавило много.

Гърците се нуждаят най-вече от следното: първо — лека артилерия, пригодна за планински условия; второ, барут; трето, болнично оборудване и медикаменти. Най-бързият начин за препращането им според мен е през Идра на адреса на господин министъра Негри^[2]. Аз също имах намерение да изпратя известно количество от последните две неща — не кой знае колко, но достатъчно за човек, който иска да изрази добри пожелания за успеха на гръцката кауза — още се въздържам обаче, защото в случай че самият аз отида там, мога да ги взема със себе си. Няма да огранича помощта си с това и стига да се добера до Гърция, ще предоставя всичките си средства, които успея да събера, за подпомагане на голямата цел. Поддържам писмена връзка със сеньор Николас Карелас (господин Хобхаус го познава добре), който в момента е в Пиза; в последното му известие просто се казва, че понастоящем гърците са заети с организиране на вътрешното си правителство и управление. Това като че ли означава, че са уверени в победата си, но войната далеч още не е приключила.

Турците са упорито племе — доказват го всичките им предишни войни — и даже и да бъдат победени, на което всички се надяваме, години наред ще подновяват нападенията си. Във всеки случай усилията на Комитета по никой начин не са напразни, защото дори ако гърците бъдат сломени и разпръснати, тези средства биха се използували, за да се съберат оцелелите, да се облекчат частично страданията им и да им се помогне да си намерят или създадат нова родина (както мнозина емигранти от други народи са бивали принудени да сторят); те са «благодат, за който взема и за който дава»^[3] като дар на справедливостта и милосърдието.

Колкото до сформирането на бойна бригада (за което господин Хобхаус намеква в краткото си писмо, получено днес и съдържащ вашето, на което имам честта да отговоря), бих се осмелил да предложа — просто като мое лично мнение, породено по-скоро от горчивия опит на бригадите, изпратени за Колумбия^[4], отколкото от подобен експеримент в Гърция — че е по-добре Комитетът да насочи вниманието си към привличане на опитни офицери, а не необучени британски войници, които са склонни към непокорство и не вършат много работа в нередовна войска редом с чужденци. Една малка група от добри офицери, особено артилеристи, един военен инженер плюс известни количества припаси (колкото прецени Комитетът) от рода на онези, които според капитан Блакиер са най-належащи, биха били по моему една много полезна прибавка. Освен това за предпочитане са офицери, които по-рано са служили в Средиземноморието, защото все пак е необходимо да се знае и малко италиански.

Не е излишно също така да им се каже, че там няма «да търпят несгоди с пържола и бутилка порт за обяд», а че в момента Гърция, която от години насам не се радва на изобилна трапеза, е страна, в която се понасят всевъзможни лишения. Тази забележка може да се стори излишна, но бях принуден да я направя, защото знам, че мнозина чуждестранни офицери, италианци, французи и дори германци (последните по-малко) са се върнали у дома си възмутени, защото са си въобразявали, че отиват там за удоволствие, да спечелят пари или да получат бързо повишение срещу съвсем скромна воинска служба. Също така се оплакват, че правителството и жителите ги посрещали зле; голяма част от тези недоволници са обикновени авантюристи, привлечени от надеждата за кариера и грабеж, а впоследствие разочаровани и от двете. Гърците, с които съм се срещал, упорито отричат обвиненията в негостоприемство и твърдят, че са разделяли и последната си троха с чуждестранните доброволци.

Не е необходимо да споменавам на Комитета и извънредно голямата изгода за Великобритания от успеха на гърците и евентуалните търговски връзки с Англия след това, защото съм убеден, че главната цел на Комитета е тяхното освобождение без всякакви користни интереси. Все пак това съображение може да повлияе на обикновените англичани, които в момента толкова се интересуват от търговски спекулации. Не е нужно да прекосяват американските морета, защото Средиземното е много по-благодатно и е по-близо до дома им. Дори само възможностите за емиграция в гръцките острови са несравними. Мирновременните цени на всички стоки, не само на необходимите, но и на луксозните (т.е. лакомствата на природата) — плодове, вина, зехтин и т.н. — са много по-ниски от тези на нос Добра Надежда или в Земята Ван Димен^[5], както и на другите презморски места, където англичаните търсят прибежище.

Умолявам Комитета да ми възлага задачи от всякакъв характер. Ако благосклонно ми бъдат дадени някакви указания, ще се опитам да ги спазя най-точно независимо дали съвпадат със собственото ми мнение. Искам в допълнение лично да изкажа своите почитания на господина, към когото имам честта да адресирам това писмо.

Оставам, сър, ваш предан и т.н.

Р.Ѕ. Най-доброто опровержение на Гел^[6] ще бъдат активните действия на Комитета; аз твърде много се разпалвам в спор и смятам, че щом господин Хобхаус се е заел с това, едва ли ще има нужда да го «обременявам с помощта си»^[7]. Ако отида на място, ще се постарая да направя най-точното и безпристрастно описание, което обстоятелствата ми позволят.

Ще пиша на господин Карелас. Очаквам сведения от капитан Блакиер, който ми е обещал скорошно известие от седалището на Временното правителство. Дадох му препоръчително писмо до лорд Сидни Осбърн в Корфу. Тъй като лорд С. Заема правителствен пост, приемът, който ще му окаже, би могъл да бъде единствено предпазлив.“