Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Уилям Милър[1]

Хотел „Редиш“, 30 юли 1811 г.

 

„Господине,

Напълно съзнавам справедливостта на вашите забележки и съм убеден, че ако някога тази поема се публикува, към нея ще бъдат отправени същите възражения, и то с още по-остър тон.[2] Но тъй като тя бе замислена в духа на Ариосто, т.е. без някакъв предварителен замисъл, и както често се случва в подобни случаи, човек си харесва най-лошите пасажи, аз ще ги запазя, макар че не мога да ги защитя. При тези обстоятелства съжалявам, че отказвате да публикувате книгата за моя сметка, защото си мислех, че за нея щеше да бъде по-добре да попадне във ваши ръце. Знаете, че нямам нищо общо с финансовата страна на въпроса. Но напълно разбирам вашите съображения и всъщност ги одобрявам… като ви уверявам, че моите чувства още не са станали достатъчно «архиепископски», та да се разстройвам толкова от отхвърлянето на моите хомилии[3].

Оставам, сър, ваш покорен слуга:

Байрон“

Бележки

[1] Уилям Милър — лондонски издател, от когото Байрон закупил голям брой книги, преди да замине за чужбина.

[2] Байрон показал ръкописа на първите две песни на «Чайлд Харолд» най-напред на Милър, преди да попадне при издателя Мъри чрез Далъс. Очевидно Милър е бил смутен от смелите политически и религиозни възгледи на автора, изразени в поемата.

[3] Вж. бел. 5 към писмо до У. Банкс от 6 март 1807. — Б.пр.