Джордж Байрон
Писма и дневници (148)

До Джон Хобхаус

„Мили Хобхаус,

Видях в събота капитан Блакиер и гръцкия представител в неговата мисия. Разбира се, говорих най-открито за целта на тяхното пътуване и дори предложих да отида в Левант през юли, стига гръцкото временно правителство да сметне, че мога да бъда полезен с нещо. Не че имам някакви претенции за военни способности. Липсва ми дързостта на ефеския философ, който изнесъл пред Анибал лекция за военното изкуство^[1]. Нито пък мисля, че един чужденец може да помогне с нещо, освен като осведомява за истинското положение на нещата там или като пренася кореспонденцията между тях и техните приятели на запад. Във всеки случай ще се опитам. Капитан Блакиер (който ще ти пише) иска да стана член на комитета в Англия. Казах му откровено, че при сегашната ми непопулярност там името ми ще принесе повече вреда, отколкото полза. Но за това сам можеш да прецениш, без да се страхуваш, че ще ме обидиш, защото нямам желание да блесна, нито пък да се натрапвам. Между впрочем с него ще поддържам писмена връзка. Дадох му писмо до лорд Сидни Осбърн^[2] в Корфу, но то е само препоръчително, защото поради длъжността си Осбърн ще бъде затруднен да заема някаква политическа позиция. Има някои пречки и за моето заминаване за Левант, които лесно можеш да си представиш.

Здравето ми, макар и доста добро, вече не е същото като през 1810 г., когато надвих Олимпийската малария. Освен това неуреденото положение около делото с Диърдън^[3] и работите, които все още са в ръцете на Хансън, ме задържат по-близо до дома.

Също така, както можеш да си представиш, «безподобното женско племе», както ги нарича Монкбарнс^[4], съвсем не е настроено благоприятно към подобно начинание. Мадам Гуичоли естествено е против това да я напусна, макар и за няколко месеца. И тъй като тя успя да се наложи и да осуети връщането ми в Англия през 1819 г., нищо чудно да успее да ме удържи от отиване в Гърция и през 1823 г. Брат й, граф Гамба младши, който е един много приятен и пламенен младеж, както ще ти разкаже и самият Блакиер, има съвсем друго мнение по въпроса и откак през 1820 г. надеждите на италианците рухнаха, той много иска да отиде в Испания или в Гърция и гори от желание да ме придружи в едната или другата страна, или пък да тръгне сам. Иска ми се да можеше да го видиш — в негово лице щеше да се запознаеш с един човек много различен от обикновения тип италианци.

Относно финансите ми. Доста съм добре материално. От миналогодишния доход ми останаха три хиляди лири и хиляда лири в облигации, а сега пък очаквам, както и през юли, още пари, които трябва да постъпят на моя сметка в банката на Кинърд.

Не знам дали ще изкарам нещо от литературните си писания, но дори и да нямам лични пари, Кинърд, предполагам, ще ми даде още кредит, ако се нуждая, тъй като всичките ми доходи минават през ръцете му.

Разбираш, че не мога да тръгна без пари в една страна, която така се нуждае от средства, и че не ми се ще да бъда в тежест на някого, независимо къде отивам. Сега искам да разбера дали там или (ако това не стане) тук бих могъл да направя нещо, чрез писма или по друг начин, с което да подпомогна целите на доброжелателите на гръцката свобода. Би ли им казал това и би ли поискал от тях да ми дадат разпореждания, ако, разбира се, решат, че от това ще имат някаква полза? Естествено в никакъв случай не трябва да се меся на Блакиер и да го обиждам — него или когото и да било друг. Доста се съмнявам — не поради липса на желание, а поради стеклите се обстоятелства, — че ще мога да отида там, както ми се иска. Но, изглежда, Блакиер смята, че мога да върша работа дори и тук, макар че каква точно, не каза. Ако има нещо, което би искал да се изпрати на гърците — лекарства, барут, леки оръдия и т.н. — неща, от които разбирам, че имат нужда, — аз съм готов да изпълня всякакви разпоредби и което е по-важно за целта, да дам и своя дял в разноските.

Ще те моля да ми пишеш поне твоето лично мнение по въпроса.

Твой

Н. Б.

Р.Ѕ. Можеш да покажеш това писмо на Дъглас Кинърд или на когото искаш, включително и на ония членове на Комитета, които смяташ за подходящи, и да им обясниш, че аз ще се съобразявам строго с техните нареждания, ако решат да ми възложат нещо. Тъй като не съм сигурен дали ще успея да ида там, въздържам се от по-голяма конкретност (чувам, че поради своята подозрителност гърците не приемат много радушно чужденци) освен по отношение на това, което бих могъл да върша тук — да събирам достоверни сведения или да оказвам материална помощ.“