Джордж Байрон
Писма и дневници (84)

До господин Мъри

„Благодаря ви за статиите, които ми изпратихте, но предпочитам да не се занимавам с тях. Вече ни омръзнаха и лошите, и добрите. Следващия месец може да не си правите труда да ги събирате заради мен, дори и да са от по-добрата реколта. Със задоволство разбрах, че господин Хобхаус и господин Меривейл са получили добри отзиви в споменатите от вас списания.

Все още смятам, че вие с господин Хог може да направите нещо съвместно. Сборникът на Додсли^[1] беше последното прилично нещо от този род. Имаше голям успех за времето си и се задържа няколко години. Той обаче се радваше на двойното предимство да бъде едновременно редактор и издател. «Сплин»^[2], някои от одите на Грей, голяма част от Шенстоун и много други хубави неща се появиха за пръв път в неговия сборник. Не виждам защо и вие да не направите нещо подобно сега със съдействието на Скот, Уърдсуърт, Сауди и др. Веднъж щом се утвърди, сигурно ще получите подкрепа от младоците. Стратфърд Канинг (неговият «Бонапарт» е чудесен) и мнозина други, също Мур, Хобхаус и аз самият бихме могли от време на време да ви подаваме по нещо. (ако ни разрешите). Можете да прикоткате и Камбъл. Между впрочем той има една неиздадена (макар и напечатана) поема, в която действието се развива в Германия (мисля, че в Бавария). Видях я миналата година; тя е направо великолепна и напълно и отговаря на възможностите му. Чудя се защо не я публикува.

Ах, спомняте ли си С., гравьора, и безумното му писмо по повод на това, че няма да направи гравюра по Филипсовия портрет на лорд Фоули (точно тъй беше сгрешил името му). Аз май открих източника на грешката. От разни вестници стана ясно, че Фоули се казва някакъв проповядващ привърженик на Джоана Сауткът^[3]. Мога да си обясня защо упоменатият С. е объркал думите и понятията си единствено с това, че главата му е била заета с мисли за Джоана и нейните апостоли. Истинска благодат е, че не е казал лорд Тоузър. Разбира се, сигурно знаете, че С… вярва в тази нова (или стара) девственица и нейното духовно зачатие.

Копнея да узная какво ще извъди. Нейната бременност на шейсет и пет годишна възраст е наистина чудо, но още по-голямо чудо е, че се е намерил някой да предизвика зачеването.

Ако не тръгвахте за Париж или Шотландия, щях да ви изпратя малко дивеч. В случай че останете, моля да ме известите.

Р.Ѕ. Две думи за «Лара», която ми изпращате. Взета отделно, тя не обещава кой знае какво, но ако се прибави към другите приказки, мисля, че ще стане за книгите, които смятате да издадете. Бих ви препоръчал следното подреждане: «Чайлд Харолд», по-малките поеми, «Гяур», «Невестата», «Корсар» и «Лара». Последната завършва цикъла и тъкмо защото прилича на предишните, трябва да влезе при тях. Котърн ми писа, че в Ирландия издават «Английски барди». Моля ви, заинтересувайте се, защото това трябва да се спре.“