Джордж Байрон
Писма и дневници (19)

До Харгрийвс Хансън

„Драги Харгрийвс,

Предай благодарностите ми на баща ти за «бързината», с която напълни мазето ми. Той заслужава похвала за «вниманието», с което се отнесе към молбата ми. Наближава време да получа коня и се надявам, че той ще изкупи нехайството си, като прояви акуратност поне в тази работа. Във всеки случай няма да има ейл от Тринити, докато не отворя бъчвичката с обещаното фалернско^[1]. В колежа се развиваме добре във всяко отношение освен в учението. Никой не поглежда книгите, стари или нови, ако не е много наложително. Горките музи са напълно изоставени освен от неколцина стари и плесенясали мъдреци и учени, но колкото и да се харесват на Минерва^[2], те са абсолютно противопоказни за Грациите^[3]. Дори аз (с моята любознателност) се повлякох по течението и откакто се видях с баща ти, съм се хранил вкъщи само два пъти, имам куп ангажименти за цяла седмица напред. Въпреки това с моя тютор се погаждаме много добре и за първи път в живота си цели три седмици не съм се забърквал в никакви сериозни каши. Имам една новина за теб, която понасям с християнско смирение и без бурни изблици на скръб. Майка ми (чийто дяволски нрав ти познаваш добре) си е втълпила в мъдрата глава, че трябва непременно да се кара с покорния си син. Тя има такъв ужасен характер, че изобщо не може да миряса, въпреки че ни делят четиридесет мили; ще ми се да бяха четиристотин. Причината е съвсем незначителна, за да губя както твоето, така и моето време в ненужни описания. Накрая, в отговор на едно яростно послание, аз и изпратих саркастичен отговор, който така разгневи благородната Вдовица, че тя ми върна писмото, без да благоволи да драсне една думичка върху плика. Като се видим следния път, ще ти покажа и писмото, и моя отговор, защото и двете съдържат пламенни филипики. Моля те, отговори ми веднага, за да знам кога слугата ми ще доведе коня от Лондон. Бяхме се уговорили за двайсети, но искам да чуя подробности от баща ти. Надявам се, че вече се оправяте. Ще те видя на Коледа (ако доживея дотогава), тъй като възнамерявам да прекарам едномесечната си ваканция в Лондон.

Оставам, господин Тери:

твой Байрон“