Джордж Байрон
Писма и дневници (157)

До господин Боуринг

„Това писмо ще ви бъде предадено от господин Хамилтън Браун, който пристига преди или заедно с гръцките пълномощници. Той желае и е в състояние да окаже всякаква помощ на делото и да предостави сведения за Комитета. Доколкото ми е известно, господин Браун е бил в голяма услуга и на двете. Лорд Арчибълд Хамилтън, комуто той е роднина, ще даде за него още по-авторитетна препоръка от моята собствена.

Коринт е завзет и според съобщенията един турски ескадрон е бил разбит на Архипелага. Видимият напредък на гърците е значителен, но вътрешните им разногласия все още продължават. Като пристигна в щаба на правителството, ще се опитам да ги смекча или изгладя, макар че това не е лека задача. Останах досега тук отчасти в очакване на ескадрона от Месолонги, отчасти на отряда на господин Пари, както и за да получа от Малта или Занте сумата четири хиляди лири стерлинги, които ще им заема, за да платят на очаквания ескадрон. Полиците се шконтират и ще бъдат изплатени скоро — другаде това отдавна да е станало, но нещастните йонийски търговци имат малко пари и малко кредити и освен това точно в този случай проявяват политическа страхливост. Въпреки че получих писма от господата Уеб (това е една от най-солидните банкови къщи в Средиземноморието) и от Рансън, споразумения при справедливи условия могат да се постигнат единствено чрез английските търговци. Те имат възможности и желание и както винаги са добросъвестни.

Пристигна полковник Станхоуп^[1] и веднага ще се заеме със задачите си. Той ще има подкрепата ми във всяко начинание. Въпреки всичко сформирането на бригада при сегашните обстоятелства, доколкото съм ориентиран в обстановката, ще бъде най-малкото извънредно трудна работа. Що се отнася до приемането на чужденци — поне чуждестранни офицери, — ще се позова на един пасаж от писмото на принц Маврокордатос, което се получи наскоро и копие от което съм приложил в пратката за пълномощниците. Възнамерявам да продължа по море за Наполи ди Романя веднага щом уредя тази работа за гърците. Смятам да им авансирам двеста хиляди пиастра за флотата.

Тук не си губя времето съвсем напразно — както може би ще забележите от разни предишни документи, ползата от едно мое отиване в Морея тогава щеше да бъде много съмнителна. Сега най-после размърдаха пълномощниците и аз отправих към Маврокордатос остро възражение по повод техните разпри, което, както разбирам, му е било предадено чрез Законодателното тяло. С един заем те биха могли да свършат много работа и това е всичко, което по известни причини аз мога да кажа по въпроса.

Със съжаление узнах от полковник Станхоуп, че Комитетът е изчерпал средствата си. Да не би да смятат, че при това положение е възможно да се сформира бригада? Или че три хиляди лири ще стигнат? Истина е, че в Гърция животът е по-евтин, отколкото в много други страни, но редовната войска трябва да бъде поддържана от целия народ и да й се заплаща от националния фонд и нито отделни индивиди, нито комитети, поне с наличните си средства, не могат да осъществят подобен експеримент.

Позволявам си отново да препоръчам моя приятел господин Хамилтън Браун, към който също така съм лично задължен заради неговите усилия в името на общото дело. Имам честта да бъда ваш предан…“