Джордж Байрон
Писма и дневници (135)

До господин Мур

„За да успокоя или увелича ирландската ти тревога по повод на «блатото», в което съм затънал, веднага отговарям на писмото ти, като предварително заявявам, че понеже съм блуждаещ огън, може и да се измъкна от него. Първо, една-две думи за Мемоара. Нямам нищо против, даже настоявам едно добро копие да бъде направено и предадено в достойни ръце, в случай че нещо непредвидено се случи с оригинала, защото аз нямам нито едно и никога не съм препрочитал, даже изобщо не съм чел онова, което е написано там. Знам само, че го написах с твърдото намерение да бъда «верен и истинен» в разказа си, но не и безпристрастен — не, боже мой! Нямам никакви претенции, че ще бъда такъв, докато все още имам чувства. Искам обаче да дам възможност на всички засегнати да ме оспорят или поправят.

Нямам нищо против всеки, който заслужава, да види какво съм написал, да види, че както всяко друго нещо Мемоарът е написан, за да се чете, независимо че толкова много писания са все провалили в стремежа си към същата цел.

Що се отнася до «блатото», папата обяви развода им. Указът дойде вчера от Вавилон. Тя и нейните приятели го поискаха поради необичайното поведение на съпруга й (благородния граф). Той се възпротиви с цялата си мощ заради издръжката, която й е определена и според която трябва да възстанови всичките й вещи, движими имоти, карети и др. В Италия не могат да се развеждат. Той настоя тя да ме остави и после щял да й прости всичко — дори прелюбодейството, което се кълне, че можел да докаже с помощта на «известни свидетели». Но в тази страна самите съдилища мразят тоя род доказателства, тъй като италианците, за разлика от англичаните, са толкова по-деликатни пред обществото, колкото са по-страстни в частния си живот.

Приятелите и роднините, които са многобройни и силни, му отговориха: «Вие, вие самият сте или глупак, или негодник — глупак, ако не сте могли да видите последствията от сближаването на тези двама млади хора, и негодник, ако сте си затваряли очите пред това. Направете своя избор — но не се разделяйте със скандал (след дванайсет месеца най-интимна връзка под носа ви и под благосклонния ви поглед), защото той ще ви направи смешен, а нея нещастна».

Той се закле, че смятал нашата връзка за чисто приятелска и че аз съм бил по-привързан към него, отколкото към нея, но някои тъжни свидетелства доказали обратното. На това те отговориха, че блуждаещият огън е небезизвестна личност и че нейната «clamosa Fama»^[1] не гарантира неопетнеността на морала й. Преди година брат й му писал от Рим, за да го предупреди, че този ignis fatuus неизбежно ще отклони жена му от правия път, в случай че не вземе съответни мерки, които обаче той не взел и т.н.

Сега казва, че насърчил връщането ми в Равена, за да види «in quanti piedi di acqua siamo»^[2], и намерил достатъчно количество, за да се удави в него. С една дума:

«Ce ne fut pas le tout; sa femme se plaignit —

Proc?s — La parent? se jo?nt en excuse et dit

Que du Docteur venoit tout le mauva?s m?nage;

Que cet homme ?toit fou, que sa femme ?toit sage,

On fit casser le marriade.»^[3]

При конфликт жените трябва да се оставят на мира, защото те непременно ще спечелят битката на бойното поле. Тя ще се върне в къщата на баща си и аз ще мога да я виждам при големи ограничения. Такива са порядките в тази страна. Роднините се държат много добре. Аз предложих да й прехвърля известна сума, но те отказаха да я приемат и се кълнат, че тя нямало да живее с Г. (защото той се опитал да я изкара невярна), но че трябвало да я издържа. Всъщност такава е и присъдата, която пристигна вчера. Аз естествено съм в много неловко положение.

Не съм чул нищо повече за карабинерите, които протестираха срещу ливреите на моите слуги^[4]. Тия войници не ги обичат много и миналата нощ при някаква незначителна кавга един бил убит, друг ранен, останалите се разбягали, подгонени от някакви романьолски младежи, които добре владеят и доста често посягат към кинжала. Извършителите не са открити, но се надявам и вярвам, че моите дрипльовци не са били вътре, макар че те са доста свирепички и тайно носят оръжие, както повечето тукашни обитатели. Тук се действува по този начин, който понякога спестява доста тъжби и жалби.

В Неапол имало революция. Ако наистина е така, тя сигурно ще си остави визитната картичка в Равена на път за Ломбардия.

Твоите издатели, изглежда, се отнасят с тебе, както моят с мене. М. нещо го усуква и почти намекнал, че последните ми неща са скучни. Скучни, сър. По дяволите, скучни! Според мен е прав. Той ме моли да завърша трагедията за Марино Фалиеро, от която още нищо не е пристигнало в Англия. Петото действие е почти готово, но е ужасно дълго — 40 листа дълга хартия и всеки лист е от четири страници — около 150 печатни! Но е пълно с «толкова развлекателства и разточителства», че, смятам, ще се хареса.

Моля ти се, изпрати ми и публикувай своето стихотворение за мен и не се страхувай, че ще ме прехвалиш. Ще се червя само скришом.

Неподсъден! Chantre d’enfer^[5] По…! Ама че приказки, но аз няма да ги търпя. Хубав етикет за човек, който не вярва, че това място съществува.

И тъй, моята Гейл^[6] си отиде и отказа да вземе пари. Много се радвам, обичам да съм щедър, когато е безплатно. Но я помоли да не ме превежда.

О, моля ти се, кажи на Галиняни, че ще му изпратя едно дълго конско евангелие, ако не е по-акуратен. Някой непрекъснато задържа двамата, а понякога и четиримата му агенти. Моля ти се, кажи му да бъде по-точен. Новините струват пари в това далечно царство на Остроготите.

Моля те, пиши. Много ми се иска да споделя малко от твоето Шампанско и Лафит, но съм вече прекалено италианец за Париж. Накарай Мъри да ти изпрати писмото ми до теб. Пълно е с епиграми.

Твой и т.н.“