Джордж Байрон
Писма и дневници (41)

До Хенри Друри

„Драги ми Друри,

Когато преди около година напуснах Англия, ти ме помоли да ти пиша. Това и ще направя. Прекосих Португалия, Южна Испания, посетих Сардиния, Сицилия, Малта и оттам отидох в Турция, където все още скитам. Най-напред слязох в Албания, древния Епир, където проникнахме чак до планината Томерит^[1]. Бяхме прекрасно посрещнати от владетеля Али паша и след като пътувахме из Илирия, Каония и др., прекосихме залива Акций с охрана от 50 албанци и преминахме реката Ахелой^[2] на път за Акарнания^[3] и Етолия^[4]. Спряхме за малко в Морея, прекосихме залива Лепанто и слязохме в подножието на Парнас^[5]. Видяхме какво е останало от Делфи^[6] и после поехме към Тива и Атина, където престояхме десет седмици. Корабът «Пилад» от британския кралски флот ни отведе до Смирна^[7], след като вече бяхме топографирали Атика^[8], включително Маратон^[9] и нос Сунион^[10]. От Смирна отидохме в Троада^[11], която посетихме, след като корабът пусна котва за две седмици срещу гробницата на Антилох^[12]. Това беше следващият пункт и сега сме в Дарданелите, в очакване на попътен вятър за Константинопол. Тази сутрин плувах от Сестос до Абидос^[13]. Самото разстояние не е повече от миля, но течението е толкова опасно, че се чудя дали по пътя за рая Леандър не е изтощавал своята мъжественост. Опитах се да го преплувам миналата седмица, но не можах, макар че още от дете съм много добър плувец, защото духаше северен вятър и течението беше удивително бързо. Тази сутрин обаче е по-спокойно и успях да прекося «широкия Хелеспонт» за един час и десет минути. И така, драги ми господине, аз напуснах дома си и видях по нещо от Африка и Азия и доста от Европа. Срещнах се с генерали, адмирали, князе и паши, управници и непокорници, но нямам нито време, нито достатъчно хартия, за да се разпростирам нашироко. Искам да знаеш, че живея с приятни спомени от нашето приятелство, като се надявам да те видя отново, и ако сега ти пиша кратко писмо, отдай го на всичко друго, но не и на забравата. Ти познаваш древна и нова Гърция прекалено добре, за да ти я описвам. Виж, Албания може би научих по-добре от всеки друг англичанин (с изключение на един господин Лийк), защото тази страна рядко се посещава поради дивия нрав на обитателите й, макар че в нея има повече природни красоти, отколкото в историческите области на Гърция, които също са забележително красиви, особено Делфи и нос Колон в Атика. И все пак не могат да се мерят с някои части на Илирия и Епир. Когато някой ден станат по-добре познати, техните местности и реки, неозначени на картата, ще се превърнат в по-привлекателни обекти за перото и четката, отколкото сухото дере на Илис^[14] или блатата на Беотия^[15]. Троада е прекрасно поле за размишления и лов на бекаси — един добър стрелец и изобретателен учен могат да упражняват краката и способностите си с голям успех на това място. Ако пък предпочитат да яздят, могат лесно да се изгубят (както аз направих) в едно проклето тресавище на Скамандър^[16], което шава и бълбука, сякаш девиците на Дардан^[17] продължават да принасят своите обичайни жертви. Единствената останка от Троя или онези, които са я «раз-Троили», са могилите, където са предполага, че лежат труповете на Ахил, Антилох, Аякс и др. Планината Ида^[18] е все още много приветлива, макар днешните овчари съвсем да не приличат на Ганимед^[19]. Но защо трябва да ти разправям тия неща? Нима не са описани в книгата на Гел^[20]? Освен това нали Хоби си води дневник? Аз нямам дневник, защото съм се отказал от писането. Не виждам голяма разлика между нас и турците, освен че те са обрязани, а ние не, че носят дълги дрехи, а ние къси и че ние говорим много, а те малко. В Англия модните пороци са разврат и пиянство, в Турция — содомия и пушене. Ние предпочитаме момиче и бутилка, те — лула и момче. Иначе турците са разумни хора. Али паша ми каза, че бил убеден, че съм благородник, защото съм имал малки уши и ръце и чуплива коса. Между впрочем говоря ромейски или новогръцки горе-долу добре. Той не се различава много от древните диалекти, но произношението му е абсолютно противоположно. Тук си нямат понятие, че може да съществува поезия без рима. Гърците ми харесват. Те са благовидни мошеници и притежават всичките пороци на турците, без да имат тяхната смелост. Разбира се, намират се и смели, но всички са красиви и наподобяват бюстовете на Алкивиад^[21]. Жените не са толкова хубави. Мога да псувам на турски, но с изключение на една ужасна ругатня и думите «сводник», «хляб» и «вода» не знам нищо повече на този език. Турците са много любезни към високопоставените чужденци с добра охрана и тъй като аз имам двама слуги и двама войници, навсякъде ни посрещат с голям шум. Няколко пъти имаше опасност да ни нападнат крадци, друг път насмалко да претърпим корабокрушение, но винаги се отървавахме. В Малта се влюбих в една омъжена жена^[22] и предизвиках на дуел адютанта на генерал Оукс (един грубиян, който се захили на нещо, така и не разбрах на какво). Но после се обяснихме и той ми се извини, а дамата отплава за Кадис и така аз избягнах убийство и прелюбодеяние. Изпратих на Ходжсън писмо, в което описвам пътуването из Испания, но после не съм писал на никого, освен бележки на роднини и адвокати, за да не ми досаждат. Възнамерявам, като се върна, да скъсам с много от най-добрите си приятели, за каквито съм ги мислел, и да се зъбя цял живот, но преди да се отдам на цинизъм, смятам хубаво и от сърце да се посмея с теб, а също да прегърна Дуайър и да вдигна тост за Ходжсън. Кажи на д-р Бътлър, че в момента пиша със златната писалка, която той ми даде, преди да напусна Англия, и това обяснява защо почеркът ми е по-нечетлив от обикновено. Бях в Атина и там видях много от ония тръстики за писане, които той отказа да ми подари, защото топографът Гел ги бил донесъл от Атика. Но повече няма да ти разправям, ще трябва да се задоволиш с обикновени подробности, докато се върна и тогава ще отворим словесните шлюзове. Намирам се на една фрегата с 36 оръдия на борда, която отива да вземе Боб Адеър^[23] от Константинопол. Той ще има честта да донесе това и писмо. Значи, книгата на Хоби^[24] е излязла — в нея има някои сантиментални песнички от мене за подплънка. Е, как е? И къде, дявол да го вземе, е второто издание на моята сатира с допълненията? А името ми на титулната страница? И новите стихове направо от нажежената ми наковалня, прибавени накрая с ново встъпление и какво ли не още, което измъдрих, преди да пресека Ламанша? Между мен и критиците се плискат вълните на Средиземно море и Атлантикът, а ревът на Хелеспонта заглушава гръмотевиците на Хиперборейския преглед^[25]. Много здраве на Кларидж, ако не се е преместил в колежа, и предай на Ходжсън моите уважения. Сигурно сега ще ме попиташ какво ще правя по-нататък? Ще ти отвърна, че не зная. Може да се върна след няколко месеца, но имам и други намерения и проекти за след Константинопол. Вероятно Хобхаус ще се върне през септември. На втори юли ще стане една година откак напуснахме Албиона. «Oblitus meorum, oblivis-cendus et illis.»^[26] Моята собствена страна ми беше дошла до гуша, не съм много въодушевен и от другите, но влача «веригата си», без да я правя по-дълга на всяка следваща крачка^[27]. Аз съм като веселия мелничар, когото не го е грижа за никого^[28] и от когото никой не се интересува. Според мен всички страни си приличат. Пуша, зяпам планините и суча мустаци със съвсем независим вид. Не ми липсват удобства и комарите, които терзаят нежната плът на Хобхаус, за щастие не ми вредят много, защото аз живея по-умерено. В моя каталог пропуснах да спомена Ефес^[29], който посетих по време на престоя си в Смирна. Храмът е почти унищожен и св. Павел няма смисъл да си хаби посланията за сегашното племе ефесци^[30], които са превърнали една голяма мраморна църква в джамия. Не съм убеден обаче, че сградата изглежда по-зле така. Хартията ми се изпълни, а мастилото намалява. Добър следобед! Ако ми пишеш в Малта, писмото ти ще бъде препратено, където и да се намирам. Хобхаус те поздравява, той вехне за своята поезия или поне за някакви новини около нея. Забравих да ти кажа, че умирам от любов по три гръцки девойки в Атина, сестри, две от които обещаха да дойдат с мен в Англия. Живях с тях в една и съща къща. Тереза, Мариана и Катинка са имената на тези три богини, всичките под петнайсет години.

Твой ταπεινότατοσ δούλος^[31] Байрон“