Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Letters and Journals, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Диан Жон (2013 г.)
Разпознаване и корекция
Деница Минчева (2013)

Издание:

Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници

Английска. Първо издание

Редактор: Марта Симидчиева

Подбор: Юлия Стефанова

Рецензент: Александър Шурбанов

ДИ „Народна култура“, София, 1985

Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927

История

  1. — Добавяне

До Самюел Роджърс

(вила) Диодати, близо до Женева, 29 юли 1816 г.

 

„Драги Роджърс,

Спомняш ли си книгата «Писма» на Матисън[1], която ми даде и аз още държа у себе си — все се надявам да върна обратно в библиотеката ти? В Копѐ и на други места срещнах кореспондента на Грей — същия този Бонщетен, комуто дадох превода на писмата на неговия кореспондент за няколко дена. Но той си спомни съвсем малко за Грей, освен че бил «най-меланхоличният и благовъзпитан» поет сред всички останали поети. Самият Бонщетен е един изискан и много жизнен старец, високоуважаван от сънародниците си. Той е също така литератор с добра репутация и всичките му приятели са развили манията да му пишат купища писма — Матисън, историкът Мюлер[2] и т.н. и т.н. Той прекарва голяма част от времето си в Копе, където го срещнах няколко пъти. Там всички са добре с изключение на Рока[3], който за съжаление изглежда много зле със здравето. Херцогинята като че ли е пораснала но не е напълняла, откакто се омъжи. Шлегел действува с пълна пара, а Мадам[4] блести както винаги.

Дойдох тук през Нидерландия и по Рейнския път, покрай Базел, Берн, Морà и Лозана. Обиколих езерото и при първото хубаво време ще отида в Шамонù. Напоследък обаче има много досадни мъгли и непрекъсната влага и човек почва да си мисли, че Касълрей командува и небесното министерство на външните работи. Няма какво да ти разправям за тия места, ти вече си ги обиколил. Не смятам да ходя в Италия преди септември. Четох Гленарвън[5]:

Постигна я съдбата на Сапфо —

сломена от омраза, да гние от любов.

И също така видях «Адолф» на Б. Констан[6] с предговора, който отрича всякаква прилика с героите с истински личности. Тази творба оставя неприятно впечатление, но това е естествена последица от обстоятелството, че авторът й не е влюбен, което може би е най-неприятното състояние с изключение на състоянието на влюбеност. Съмнявам се обаче, че всичките тия liens[7] (както той ги нарича) свършват тъй злощастно, както неговият герой и героиня.

Завърших третата песен на «Чайлд Харолд» (по-дълга от всички досегашни) заедно с някои по-малки неща — между тях «Шильонският затворник»[8]. Очаквам благоприятен случай да ги предам на великолепния Мъри, който, надявам се, цъфти и процъфтява. Къде е Мур? Защо не се появява в обществото? Много поздрави на него и моите почитания към всички, особено към лорд и лейди Холанд, както и твоята херцогиня Съмърсет.

Твой предан

Б.

Изпращам ти едно факсимиле, бележка на Бонщетен. Мисля, че ще искаш да видиш почерка на кореспондента на Грей.“

Бележки

[1] Фридрих фон Матисън (1761–1831) — немски лирически поет.

[2] Йохан фон Мюлер (1779–1829) — немски писател и политически мислител, приятел на братя Шлегел.

[3] Вторият съпруг на Мадам дьо Стал.

[4] Мадам дьо Стал. — Б.пр.

[5] Вж. бел. 1 към писмо до Каролайн Лам от април 1812 г. — Б.пр

[6] Бенжамен Констан — швейцарски белетрист, приятел на Мадам дьо Стал.

[7] Връзки, вериги, окови (фр.). — Б.пр.

[8] «Шильонският затворник» (The Prisoner of Chillon) — поема от Байрон, публикувана през 1816 г.