Джордж Байрон
Писма и дневници (31)

До преп. Джон Байчър

„Преди известно време получих новото издание от Ридж и е крайно време да ти благодаря най-сърдечно за труда, който си си направил, да наглеждаш работата. Наистина съм ти искрено благодарен и съжалявам, че Ридж не те е подкрепил, както би ми се искало — поне по отношение на подвързията и хартията на копието, което ми изпрати. Може би другите екземпляри, предназначени за публиката, ще бъдат по-свестни.

Сигурно вече си видял «Единбург Ривю». Съжалявам, че госпожа Байрон така се е раздразнила. Що се отнася до мен, тези «книжни топчета, изстрелвани от мозъци»^[1], само ме научиха как да издържам на огъня и тъй като, общо взето, досега съм имал късмет, спокойствието и апетитът ми не са пострадали особено. Прат, буквояд, автор, поет и пр. и пр. ми изпрати дълго римувано писмо вместо утешение. Но то не е хубаво и затова не ти го изпращам, макар че заради името на автора може и да мине. Единбургските критици не си свършиха добре работата. Поне така се говори в литературните кръгове, а аз също мисля, че сам бих си написал по-саркастична критика, отколкото тези, които досега са излезли. Например вместо забележката (доста злобничка, но недостатъчно остроумна) за Макфърсън аз (по отношение на критиците) бих могъл да кажа: Уви, това подражателство идва само да потвърди думите на д-р Джонсън, че много мъже, жени, даже деца са могли да напишат поезия, подобна на Осиановата.^[2]

Все още съм във или по-точно близо до града и живея с една нимфа, която в момента седи на канапето срещу мен, докато аз драскотя… Сега засега под мое попечителство се намират три създания от женски пол (включително и прислужничките). Естествено, те ме съпровождат.

Отслабнал съм и се занимавам със спорт. Мисля, че през пролетта или лятото ще се видим. Чух, че лорд Рутин напуска Нюстед през април. Веднага щом се махне, много ще те моля да отидеш дотам, да огледаш къщата и да ми дадеш откровеното си мнение относно най-добрия начин, по който въпросът с нея може да се уреди. Между нас казано, аз яката съм затънал. Преди да навърша двадесет и една години, моите дългове ще бъдат всичко девет-десет хиляди. Все пак имам основания да вярвам, че имотите ми ще струват повече, отколкото се очаква. На Нюстед много не се надявам, нито пък ме е грижа за него. Но моят агент Хансън ми довери, че ланкаширският ми имот^[3] струва колкото три Нюстеда. Вярвам, че ни е в кърпа вързан, и макар че ответниците се стремят да забавят преотстъпването поне до пълнолетието ми, надявайки се да постигнат някаква сделка с мене, понеже си мислят, че вероятно ще предпочета да получа пари на ръка, отколкото да си възвърна правата. Може да продам Нюстед, може и да не го продам… но за това друг път. Ще дойда през май или юни…

Искрено твой:

Байрон“