Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Letters and Journals, 1832 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Юлия Стефанова, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2013 г.)
- Разпознаване и корекция
- Деница Минчева (2013)
Издание:
Джордж Гордън Байрон. Писма и дневници
Английска. Първо издание
Редактор: Марта Симидчиева
Подбор: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
ДИ „Народна култура“, София, 1985
Преводът е направен по следните оригинални източници: The Works of Lord Byron with His Letters and Journals, ed. Thomas Moore, London, 1832; In My Hot Youth, Byron’s Letters and Journals, ed. L. Marchand, John Murray, 1973; Lord Byron in His Letters, Selection from His Letters and Journals, V. H. Collins, 1927
История
- — Добавяне
До господин Томас Мур
Нюстед, 15 септември 1814 г.
„Това е четвъртото писмо, което започвам до теб този месец. Дали ще го завърша или ще го изгоря като останалите, не мога да кажа. Като се видим, ще ти обясня защо не съм писал, защо не съм те поканил тук, както ми се искаше, изобщо ще има много “защо" и „за какво“, които междувременно ще трябва да почакат. Вкратце, ще трябва да извиниш всички мои извращения и опущения и да ми дадеш по-голямо опрощение, отколкото св. Атанасий би дал на теб самия, в случай че отломиш дори частица от тайната на неговата благочестива главоблъсканица[1]. Моето убеждение е (нищо чудно и на самия св. Атанасий), че статията ти върху Т…[2] ще предизвика нечие убийство, а онова за светците ще го прати в пъкъла, което е малко множко за един брой. За бога, Том! Точно сега не бива да се месиш в неведомите неща, защото ако Джоана Сауткът[3] се окаже…
А сега малко егоцентризъм. Моите дела стоят така: утре ще знам дали едно обстоятелство[4], толкова важно, че може да промени много мои планове, ще се случи, или не. Ако не стане, другия месец заминавам за Италия, а следващата седмица — за Лондон. Получих обратно Нюстед плюс двайсет и пет хиляди лири (от двайсет и осемте, които вече са платени) като „жертвоприношение“, както последният купувач го нарече, а той може да си го нарича, както си иска. Платих някои дългове и направих нови. Останаха ми обаче няколко хилядарки, които не мога да изхарча по свой вкус в тази страна, и затова ще ида на юг, за да сменя климата. Смятам и се надявам, че Хобхаус ще дойде с мен. Независимо дали ще дойде, или не обаче, аз отивам. Искам да видя Венеция, Алпите, да вкуся пармезанските сирена, да гледам гръцкия бряг, или по-точно Епир откъм Италия, както едно време гледах, или поне си въобразявах, че гледам, Италия от Корфу. Всичко това обаче зависи от едно събитие, което може да се случи, а може и да не се случи. Дали ще стане, ще узная вероятно утре и ако да, май няма да мога замина за чужбина точно сега.
Извинявай за тази несвързана драсканица. Скоро ще ти пиша пак. Това не го смятам за отговор."