Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (95)

95

По същото време, 2:35 следобед

Хап Даниълс вкара наетото ауди в претъпкания паркинг пред манастира. Пред очите му се издигаха внушителните каменни сгради на комплекса. Той тръсна глава и отмести поглед, съсредоточавайки се върху последователността на действията си. Първо трябваше да намери място за колата.

При други обстоятелства щеше да се представи на охраната и да ги помоли за съдействие. Но сега не можеше нито да се представи, нито да обясни целта на визитата си. От друга страна, трябваше да намери място, откъдето нямаше опасност да му вдигнат колата, за да му бъде подръка, в случай че открие президента. Това бяха причините, които го принудиха да обикаля паркинга като обикновен посетител с надеждата някой да освободи място.

Той зави и пое обратно, към другата страна. Мобилният му телефон звънна и той натисна бутона за включване.

— Даниълс.

— Хап, обажда се Бил — пропука гласът на помощника му в мембраната.

— Какво има?

— Засякохме обекта.

— Какво?! — Даниълс усети как сърцето се качва в гърлото му.

— Намира се в манастира „Монсерат“ в планините недалеч от Барселона. Натам вече пътуват два оперативни екипа на ЦРУ. Хеликоптерът им трябва да се приземи в 15:15.

— Кой ти предаде тази информация, Бил? — нетърпеливо попита Даниълс.

— Началникът на кабинета от Мадрид.

— Как е разбрал, по дяволите? Кой изпрати екипите на ЦРУ?

— Не знам. Новината дойде от посолството ни в Мадрид.

— Би трябвало първо да се обърнат към нас.

— Знам, но са постъпили другояче.

— Два екипа са малко!

— Ще ги последват и други, пак от Мадрид.

— Някакви сведения за състоянието на обекта?

— Не.

Някаква зелена тойота включи на заден и започна да се измъква от мястото си на пет-шест коли разстояние от него. Той докосна педала на газта и аудито се стрелна напред. Миг по-късно се закова на място, позволявайки на тойотата да завърши маневрата си.

— Хап, изпращаме и нашия хеликоптер — добави Стрейт. — Трябва да си тук най-късно до 15:20, когато ще излетим за „Монсерат“.

— Разбрано, Бил, благодаря — отвърна Даниълс, прекъсна връзката и промърмори: — ЦРУ, значи… — Но защо изпращат само два екипа? От кои подразделения на ЦРУ са те? От редовните оперативни части или от някой специален отряд под прякото командване на министъра на отбраната? Какви са мащабите на операцията? Къде е мястото на Бил Стрейт в нея? На чия страна играе той? И как да му каже, че не може да се качи на хеликоптера за „Монсерат“, защото вече е там?

Тойотата най-сетне приключи маневрата и се отдалечи. Даниълс натисна педала и се насочи към освободеното място. В същия миг към него се насочи и някакъв мотоциклет с кош и той се принуди да удари спирачки.

— Хей, аз чакам за това място! — изкрещя през отвореното прозорче Хап.

— Да, но аз дойдох първи — пренебрежително отвърна мотоциклетистът и слезе от мотора.

— Аз бях преди теб!

Без да му обръща внимание, мъжът свали шлема си и го заключи в пространството под седалката.

— Веднага разкарай тоя бракма оттам! — побесня Даниълс и изскочи навън.

Мотоциклетистът се обърна и изчезна в тълпата, която се трупаше пред входа на базиликата.

Хап остана да гледа след него с кървясали от гняв очи. С огромно усилие на волята се въздържа да не хукне след него.

— Ще те пипна, копеле! — изръмжа той. — Все някъде ще ми паднеш!