Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (27)

27

Мартин бръкна в джоба си и изключи касетофона. Нямаше никакво съмнение, че Фокс бе организирал убийството на Каролайн, но записът не съдържаше нищо инкриминиращо, а миниатюрната татуировка не беше твърдото доказателство, необходимо за стартирането на журналистическото разследване на Питър Фадън. За тази цел му трябваше нещо друго — конкретно и абсолютно сигурно. Трудно щеше да се добере до него, особено след като Фокс вече му затвори вратата, а най-вероятно щеше и да позвъни в кабинета на Бейкър и да разпита за мнимия й сътрудник. И когато това се случеше, шансовете му да припари до него се приближаваха до нулата.

— Мистър Мартин.

Вдигна глава и видя Деми Пикар, която крачеше към него. Неволно се запита какво прави тук тази жена. Не беше изненадан от факта, че е в компанията на Бек, тъй като при предишната им кратка среща тя бе успяла да му обясни, че работи върху албум за духовниците в политиката. Но защо двамата с Бек бяха тук, в Малта, и вечеряха в компанията на Фокс веднага след траурната служба за Каролайн във Вашингтон? Този въпрос звучеше доста обезпокоително, особено на фона на това, което научи за южноафриканския лекар.

— Мис Пикар, много ми е приятно да…

Очите й се присвиха, тихият глас, с който го прекъсна, беше пропит от гняв:

— Защо сте тук? В Малта, в този ресторант?

— Тъкмо се канех да ви задам същия въпрос.

— Доктор Фокс и преподобният Бек са стари приятели — поясни тя. — Отбихме се тук преди срещата ни със западни духовници, които са на посещение на Балканите.

— Предполагам, че познавате добре преподобния Бек.

— Да, така е.

— В такъв случай вероятно имате обяснение на факта, че един свещеник от афроамерикански произход е стар приятел с офицер от армията на ЮАР по времето на апартейда, който на всичкото отгоре е ръководил медицинска част, занимаваща с производство на тайни биологични оръжия, предназначени за изтребване на чернокожото население в страната.

— За това трябва да попитате преподобния Бек — отсече Деми.

— А на вас мога ли да задам един друг въпрос? — втренчено я погледна Мартин. — Какво знаете за вещиците?

— Недейте! — мрачно го предупреди тя.

— Какво „недейте“?

— Казах недейте!

— Вие повдигнахте този въпрос, не помните ли? — бързо вметна Мартин.

— Деми? — обади се познат глас зад тях. Обърнаха се едновременно и видяха Бек, който крачеше към тях в компанията на Кристина Валон, красивата приятелка на Фокс. — Страхувам се, че доктор Фокс няма да остане за вечеря. Повикаха го по спешност по някакви семейни въпроси. — Тази информация беше подхвърлена неопределено, вероятно предназначена за двамата. Но следващата фраза беше насочена към Деми. — Той ме помоли да те изпратя до хотела заедно с Кристина.

Деми се поколеба, очевидно разстроена от внезапния развой на събитията.

— Благодаря — каза несигурно тя. — Моля за извинение, но трябва да отскоча до тоалетната. Ще се видим горе.

— Разбира се — разпери ръце Бек и се извърна към Мартин. — Приятно ми бе да ви видя отново, мистър Мартин. Надявам се, че някой ден ще имаме възможност да си побъбрим.

— Удоволствието е изцяло мое, преподобни.

Пет минути по-късно Мартин стоеше на тротоара и гледаше червените стопове на таксито, което откара преподобния Бек, Кристина и Деми Пикар. Когато колата се стопи във вечерната мъгла, той се обърна и погледна надолу към кафе „Триполи“. Вратата беше плътно затворена, нищо не помръдваше. Запита се как Фокс си беше тръгнал, без никой да го забележи. Разбира се, ако изобщо си бе тръгнал. Но и в двата случая нямаше какво да се направи. Напълни гърдите си с влажния нощен въздух и пое по обратния път към хотела. В главата му все още звучаха думите на Деми Пикар, произнесени след завръщането й от тоалетната.

— Не знам кой сте и какво търсите тук! — прошепна тя със същия разгорещен тон, който беше използвала и преди. — Но ви съветвам да се държите далеч от нас, защото ще провалите всичко!

След тези думи се обърна и тръгна нагоре по стълбите, където я чакаха Кристина и преподобният Бек.

Ще провалите всичко! Какво ли означаваше това?

Мартин продължи да крачи във влажния мрак. Мина покрай мемориала на Кралските военновъздушни сили, прекоси парка и се насочи към хотела. Думите на Деми изчезнаха от съзнанието му, заменени от това, което бе подхвърлил на сбогуване преподобният Бек: Приятно ми е да видя отново, мистър Мартин. Надявам се, че някой ден ще имаме възможност да си побъбрим.

Някой ден. Това беше намек за нова среща. Без съмнение Бек знаеше кой е той и помнеше последната им среща в болничната стая на Каролайн. По онова време свещеникът едва ли бе знаел с какво се занимава Мартин и вероятно това беше причината Фокс да приеме версията му за сътрудник на председателката Бейкър. Но при всички случаи въпросът е бил подложен на обсъждане. Особено след като Мартин беше споменал не само Каролайн и д-р Стивънсън, но и несъществуващата „паметна записка“ на Майк Парсънс относно показанията на Фокс пред комисията.

Явно разтревожен, докторът бе стигнал до изненадващото за гостите си решение да прекъсне вечерята.