Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (79)

79

Главно полицейско управление на Барселона, временен комуникационен център, 10:45 сутринта

Хап Даниълс отвори очи след двайсетминутна дрямка, надяна слушалките и потърси с очи Бил Стрейт. Нямаше търпение да разбере дали помощникът му се бе свързал с централата на испанското разузнаване в Мадрид и им бе предал молбата за подслушване на телефоните на Евън Бърд. В същия миг в слушалките му прозвуча познат глас:

— Хап, обажда се Роли.

Роланд Сандовал беше началникът на личната охрана на вицепрезидента Хамилтън Роджърс. Даниълс вече беше получил информацията за тайния полет на Роджърс до Мадрид. В момента той би трябвало да е в посолството при началник-кабинета Том Кърън и двамата вероятно обсъждаха предстоящото посещение при испанския министър-председател, на което щеше да бъде обсъдено изчезването на президента Харис.

— Слушам те, Роли.

— Току-що уредихме полета на вицепрезидента до Барселона. Ще кацне при вас в тринайсет часа и ще направи едночасова обиколка на района.

— Обиколка на района ли? Защо точно сега, по дяволите?

— По нареждане на началник-кабинета. Целта е да се демонстрира загрижеността на САЩ за борбата с тероризма, въпреки че държавният глава се намира в неизвестност. Веднага след обиколката той ще се върне в Мадрид, ще пренощува в дома на Евън Бърд, а утре ще се срещне с министър-председателя на Испания.

Даниълс прехапа език и замълча, изчаквайки да премине гневният му пристъп. Когато най-сетне проговори, думите му прозвучаха кратко и ясно.

— Добре, Роли. Ще имаме грижата. Благодаря, че се обади.

— Аз ти благодаря, Хап.

Връзката приключи със звучно прищракване.

— Мамка му! — изруга под нос Даниълс. За какво му е на вицето да прави обиколка на района? Това означава плътно присъствие на медиите, със звук и картина. На всичкото отгоре веднага се връща, за да спи у Бърд. Не, тук има нещо гнило. Нещо много гнило!

Отново потърси с поглед Бил Стрейт. Сега вече подслушването на Бърд ставаше повече от наложително.

— Хап — обади се гласът на заместника му в слушалките.

— Къде си?

— В барчето. Имаш ли време за чаша хубаво испанско кафе?

— И още как! — изръмжа Даниълс и понечи да свали слушалките. Но в същия момент в тях прозвуча друг глас.

— Агент Даниълс? — попита мъж с подчертано английски акцент.

— Да.

— Специален агент от МИ5 Харисън, обаждам се от Манчестър, Англия. Току-що разпитахме Иън Граф, началника на Никълъс Мартин. Според него тази сутрин Мартин се е свързал с него чрез икономката му и е помолил да му се обади по спешност на мобилния телефон. Искал някакъв списък с имена на различни видове азалии.

— Какво означава „чрез икономката му“?

— Потърсил е шефа си у дома му. Самият Граф е учуден, защото според него Мартин би трябвало да знае, че по това време може да го открие направо в офиса.

— Но как, по дяволите, го е направил Мартин? — нервно попита Даниълс. — Ако е използвал мобилния си телефон, щяхме да го засечем за броени секунди! Обществен телефон ли е използвал?

— Не, сър. Допуснал е сериозна грешка, използвайки мобилния телефон на агенция за коли под наем, „Лимузини Барселона“. В момента една от тези лимузини е наета от мистър Мартин и неговия спътник. Взела ги е от хотел „Рехенте Мажестик“ малко преди седем сутринта.

— Знаем ли къде се намира колата?

— Не, сър. Но разполагаме с описанието й, контролните номера и мобилния й телефон.

— Надявам се, че не сте се представили на хората от агенцията.

— Разбира се, че не, сър. Информацията получихме чрез мобилния оператор, който обслужва въпросната агенция.

— Благодаря, МИ5. Отлична работа. Приемете нашите дълбоки и искрени почитания.

— Удоволствието е наше, сър. Ако имате нужда от още нещо, не се колебайте да ни потърсите.

Даниълс записа номерата на лимузината и затвори. Това беше пробивът, на който се беше надявал. Сега въпросът беше как да процедира оттук нататък. Ако сподели току-що чутото с когото и да било — със собствените си хора, с ЦРУ, с испанското разузнаване или с полицията, Джейк Лоу и Маршъл ще го научат за броени секунди. Но, от друга страна, ако някой от британското разузнаване се заинтересува защо не се вземат мерки по техния сигнал, размерите на скандала ще бъдат огромни. Трябваше му време за размисъл. За задълбочен и спокоен размисъл. Нещо трудно постижимо в претъпканото помещение. В крайна сметка Даниълс реши да се присъедини към Бил Стрейт в барчето за чаша испанско кафе.