Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (141)

141

5:20 сутринта

Никълъс Мартин се изправи на прага на малката каменна постройка с ламаринен покрив сред лозята в околностите на Арагон. Хап я помнеше от обиколката, която беше направил преди месец, когато от Сикрет Сървис подготвяха посещението на президента. В момента Мартин дъвчеше сухи фурми от торбата, която беше открил на близкия рафт, а очите му внимателно оглеждаха небето. Големият пистолет на Хап стърчеше от колана му. Облаците бяха изчезнали, а луната надничаше над далечните хълмове на запад. След около час хоризонтът щеше да избледнее, а трийсет минути по-късно щеше да изгрее и слънцето.

Мартин отново направи опит да си представи стръмната и изпъстрена с остри завои пътека, по която се бяха добрали дотук, след като се спуснаха по сипея. До този момент от хеликоптерите нямаше дори следа. Това означаваше, че все още не бяха открили следите им. За щастие майор Джордж Хърман Удс, по прякор „Уди“, и другите два хеликоптера продължаваха да претърсват планината високо горе. И по всяка вероятност щяха да го правят и след разсъмване. Което нямаше да има значение, защото дотогава — ако нещата се развиваха според плана на Хап — те щяха да са проникнали през засилената охрана на курорта и президентът щеше да получи достъп до храма на хълма, където щеше да произнесе словото на живота си пред елитната аудитория на института „Нов свят“.

5:23 сутринта

Мартин се обърна и влезе в къщичката. Хосе спеше свит на кълбо до вратата, на метър вляво от него лежеше Хап, поставил щаера в сгъвката на ръката си и потънал в дълбок сън. Президентът Харис лежеше в дъното на няколко метра от Хап.

Мартин измъкна пистолета от колана си и седна на прага. Бяха се добрали дотук около 4:30, пет минути по-късно Хап обяви, че районът е чист. Тогава откриха и маркуча, навит в близост до задната стена на постройката, а също и торбичката с фурми.

Умората ги надви броени секунди след като утолиха жаждата и глада си. Мартин доброволно пое първото дежурство. В 5:45 щеше да събуди Хап и на свой ред да дремне около четирийсет минути. Планираха да тръгнат в 6:30, за да имат достатъчно време да прекосят лозята и да се изкачат на отсрещния хълм малко преди изгрев-слънце.

Такива бяха надеждите им.

До този момент не бяха срещнали съпротива. Според Хап това се дължеше на ранния час и на отдалечеността на района, както и на факта, че охраната бе разположена отвъд тесния път. Самият курорт се разпростираше на изненадващо голяма площ, включваща лозя, игрище за голф с 18 дупки, паркинги, тенис кортове, пътеки за разходки сред гората, осемнайсетте сгради на комплекса и накрая — средновековния храм, който беше крайната цел на изпълненото им с премеждия пътуване.

Охраната се състоеше от петстотин униформени полицаи под командването на испанските тайни служби. Според първоначалните планове към тях трябваше да се присъединят и още сто агенти на Сикрет Сървис, предвождани от Хап. Но тези планове бяха променени след събитията в Мадрид, по време на които президентът уж беше прехвърлен на прословутото „сигурно място“. Хап знаеше, че Том Кърън вече беше уведомил ръководството на института „Нов свят“, че президентът няма да се появи в Арагон. Именно на това разчиташе Даниълс. След съобщението от Мадрид сигурността в курорта несъмнено щеше да бъде свалена на по-ниско ниво, а избраният от него път едва ли щеше да бъде наблюдаван.

По това време на годината и особено в ранната неделна утрин лозята със сигурност щяха да бъдат поверени на малобройна охрана или пък наблюдението върху тях щеше да бъде изцяло свалено. В сградите за поддръжка се съхраняваха не само машините и съоръженията за обработката на лозята и поддръжката на тенис кортовете и игрището за голф, но имаше и голяма пералня, където се почистваха и съхраняваха униформите на служителите в комплекса. Незабелязаното достигане до тези сгради се превърна в първа и най-важна точка от плана му. Далеч по-трудно щеше да бъде изминаването на следващите два километра и половина нагоре по гористия хълм, където се намираше храмът. Именно там по време на утринната служба трябваше да говори президентът.

Мартин не се учудваше на изключителните способности на Хап при определяне на логистичните подробности. Това беше част от работата му. Специалните агенти на Сикрет Сървис го вършеха преди всяко посещение на президента където и да било. Беше убеден, че паметта на Хап няма да му изневери, надяваше се да няма изненади и от страна на испанските тайни служби, които на теория биха могли да променят мерките за сигурност.