Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (168)

168

Хотел „Виктория“, Варшава, Полша, 6:20 сутринта

— Здравей, Виктор. Добре ли спа? Закуси ли?

Виктор изключи телевизора, стисна мобилния телефон и закрачи напред-назад, облечен само по боксерки.

— Здравей, Ричард. Не съм мигнал до пет и половина сутринта, защото снощи ти не се обади. Нямах представа какво се е случило, страхувах се, че нещо съм сбъркал.

— Извинявай, Виктор. Снощи бях много зает и не можах да ти се обадя. Има промяна в плановете ни.

— Каква промяна? Нали всичко беше готово?

В гласа на Виктор ясно пролича параноята от последните няколко часа. Ето ги и съмненията, от които непрекъснато се беше страхувал. В последния момент се бяха усъмнили в неговите способности и вероятно бяха решили да възложат задачата на друг. А Ричард просто щеше да му нареди да се прибере у дома. Какво щеше да прави тогава? Те бяха плащали от негово име за всичко. В джоба си нямаше пари дори за самолетен билет до Щатите.

— Там ли си, Виктор?

— Да, Ричард. За каква… За каква промяна в плановете става въпрос? Искаш да напусна Варшава, нали?

— Да.

— Защо? Аз мога да го направя и ти отлично го знаеш. Забрави ли онзи, когото оправих във Вашингтон? Ами жокеите? Кой друг може да стреля като мен? Кажи ми кой, Ричард! Нека аз да ти кажа — никой! Няма по-добър стрелец от мен!

— Виктор, Виктор! Успокой се, моля те! Имам ти абсолютно доверие! Да, наистина искам да напуснеш Варшава, но това се дължи на промяната в плановете, за която ти споменах. Всичко е наред, няма за какво да се тревожиш. Когато пристигнеш на новото място, всичко ще бъде готово за теб, както винаги досега.

Виктор изпусна въздуха от гърдите си. Изведнъж се почувства по-силен и по-горд. Стана му хубаво.

— Къде трябва да отида?

— Наблизо, само на три часа с влак.

— Първа класа?

— Естествено. Влак номер 13412 за Краков. Тръгваш в 8:05 тази сутрин, пристигаш в 10:54. След като слезеш от влака, ще отидеш направо на стоянката за таксита и ще търсиш кола 7121. Шофьорът ще ти даде допълнителни инструкции и ще те закара до мястото, което е на около четирийсет минути път от гарата.

— Как се казва това място?

— Освиенцим.