Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (52)

52

Мадрид, 1:45 сутринта

— Не знам дали означава нещо, сър — прозвуча в слушалките гласът на Сандра Родригес, специалист по анализиране на разузнавателни данни. — Става въпрос за сигнали в района на Барселона, уловени от аналитичния софтуер на Агенцията за национална сигурност тази вечер.

— Какви сигнали? — рязко попита Хап Даниълс, който след изчезването на президента караше само на силно кафе и адреналин.

Изпълнявайки спешната заповед на вицепрезидента, главният резидент на ЦРУ в Мадрид Джордж Келнър беше организирал нещо като щаб на оперативните действия в един склад в промишлената зона на града, предварително подготвен от ЦРУ за команден пункт в случай на терористична заплаха срещу американското посолство в Мадрид.

От изчезването на президента бяха изтекли деветнайсет часа. Даниълс седеше пред екраните на десетината компютъра в затъмнената зала, зад които технически анализатори и други специалисти от ЦРУ ръководеха най-голямата операция по издирване в историята на човечеството. Около него се бяха разположили главните участници в нея — широкоплещестият му заместник Бил Стрейт с лице на булдог, бледият и безстрастен Тед Лангуей, заместник-директор на Сикрет Сървис във Вашингтон, шефът на мадридското бюро на ЦРУ Джордж Келнър и още половин дузина служители от президентската охрана.

В дъното на просторното помещение нервно крачеше главният политически съветник на президента Джейк Лоу, който приличаше на изнервен съпруг в чакалнята на родилното отделение. В ръката си държеше блекбъри, на главата му имаше портативни слушалки, а отделна линия, настроена да приема и изпълнява гласови команди, му гарантираше светкавична връзка с кодираните телефони в посолството, отдалечено на десетина километра от промишлената зона. Там се намираха съветникът по националната сигурност д-р Джеймс Маршъл и началникът на кабинета на президента Том Кърън, организирали нещо като „временен оперативен щаб“. Двамата поддържаха пряка връзка с друг такъв щаб в Белия дом, където се намираха вицепрезидентът Хамилтън Роджърс, държавният секретар Дейвид Чаплин, министърът на отбраната Терънс Лангдън и генерал Честър Кийтън.

— Разполагаме със запис на двайсет и седем телефонни обаждания, проведени между 20:00 и 20:40 ч. от шест различни телефонни кабини в района на гарата — обясни Родригес. — Използвана е била една и съща карта, закупена от магазин за цигари на „Карер де Робреньо“.

Барселона привлече вниманието на разузнаването след малък пожар в павилион за вестници на гарата, избухнал по-рано в петъчната вечер. Специалистите бързо установиха, че пожарът е бил предизвикан умишлено с неизвестна цел — най-вероятно кражба, вандализъм или ограничен терористичен акт. По мнението на испанските служби ставаше дума за „акция за отвличане на вниманието“. Мненията се раздвояваха по въпроса за целта й, но експертите я свързваха с близостта на павилиона до един от изходите, охраняван от полицията. Те допускаха, че негов извършител може да е и президентът, но надделя становището, че става въпрос за човек с криминално досие или издирван терорист, който е искал да избегне проверката. Не се изключваше възможността за успех, тъй като полицаите напуснали поста си на входа, макар и за много кратък отрязък от време.

— Каква е връзката с президента? — настоя Даниълс.

Бесен от инцидента, случил се по време на неговото дежурство, уморен и силно притеснен от продължителността на издирването, той започваше да губи обичайната си сдържаност.

— Вече ви казах, че не мога да преценя какво означава това, сър.

— Кое това? — тросна се Даниълс. — Какви ги дрънкаш, по дяволите?

— Системата, сър. Всички обаждания са били до различни хотели в града. Един след друг, в бърза последователност. Сякаш са търсили определен човек или група хора, но не са знаели къде са отседнали.

— Искам името на магазина за цигари, броя и точните номера на телефонните кабини, плюс хотелите, до които се е звъняло! — отсече Даниълс.

— Слушам, сър.

Шефът на президентската охрана бързо превключи на друга линия.

— Разберете дали испанското разузнаване е прихващало телефонни разговори в Барселона тази вечер, между 20:00 и 20:40. Ако отговорът е положителен, попитайте ги за евентуален гласов запис на обаждания до известен брой хотели през споменатия отрязък от време. Искам да разбера дали тези обаждания са дело на мъж или на жена, на каква тема и на какъв език са провеждани.

— Слушам, сър.