Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (93)

93

2:13 следобед

Мартин светкавично го настигна и се хвърли отгоре му, стискайки адамовата му ябълка в сгъвката на ръката си. Фокс извика от изненада и в опита да се освободи изпусна малкия уред. Мартин затегна хватката си. Гърдите на Фокс се издуха до пръсване от усилието да си поеме въздух. Пръстите на Мартин потънаха в сънната артерия на Фокс, прекъсвайки достъпа на кислород до мозъка. Тялото на доктора се разтърси, краката му заритаха. Така изтече една секунда, после втора, трета. След това Фокс изгуби съзнание и безсилно се отпусна в ръцете на Мартин.

— Бързо! — подвикна той.

Президентът свали колана си, заобиколи братовчеда и сръчно изви ръцете на жертвата зад гърба. После, сякаш изведнъж се беше върнал в младежките си години, когато трябваше да обуздава животните във фермата, той кръстоса китките на Фокс и ги стегна с колана. Секунди по-късно двамата с Мартин качиха доктора на преобърнатата стоманена маса, прехвърляйки примката върху един от дебелите, щръкнали нагоре крака.

2:16 следобед

Трийсет секунди по-късно Фокс простена, закашля се и пое въздух с широко отворена уста. След около минута съзнанието му започна да се прояснява. Очите му бавно се отвориха и се заковаха върху лицето на Мартин.

— Това беше полицейска хватка — дрезгаво изхриптя той. — Едно време си бил ченге, а може и още да си такъв!

Президентът хвърли изненадан поглед към партньора си, но той не реагира и вниманието му отново се насочи към пленника.

— Искам да зная какво планирате в арабския свят!

Лицето на Фокс дълго време остана безизразно, после върху него изплува усмивка. Широка, арогантна, смразяваща. Така можеше да се усмихва само ерудиран луд, който разполагаше с план за масово унищожение и с удоволствие бе готов да го реализира.

— Само добри неща, господа.

— Ще попитам още веднъж: какви са плановете ви по отношение на мюсюлманските страни в Близкия изток? На вас и приятелите ви във Вашингтон?

Погледът на Фокс се прехвърли върху Мартин, после отново се върна върху лицето на президента.

— Давам ви последен шанс, докторе! — предупредително рече Харис.

— По всичко личи, че мистър Мартин ви е внушил доста странни идеи — отвърна Фокс.

Президентът въздъхна и поклати глава.

— Мисля, че трябва да продължим, братовчеде.

В ръката му се появи половинлитрова бутилка минерална вода, която беше купил от ресторанта. Мартин я пое и закова очи в пленника.

— Газирана вода — каза той. — Con gas, както я наричат местните. Може би е доста примитивен номер за човек като вас, докторе. Но върши добра работа. Показа ми го един граничен полицай. Благодарение на него е накарал да пропеят куп наркодилъри и трафиканти на хора.

Фокс погледна бутилката, но не отговори. С нищо не показа, че има представа за какво става въпрос.

— Последен опит, доктор Фокс — обади се президентът, който очевидно държеше нещата да са пределно ясни. — Какви са плановете ви по отношение на мюсюлманските държави?

— Мир на Земята — отново се усмихна Фокс. — И добра воля.

— Нали взехте онази салфетка от ресторанта? — попита Мартин, обръщайки се към президента.

— Да.

— Нали си спомняте как се държи животно, което трябва да получи инжекция от ветеринаря? Никак не ми харесва, но няма друг начин. Предполагам, че и на доктора няма да му хареса. Натъпчете салфетката в устата му, а след това му хванете главата.

Това, което последва, беше бързо и грозно. Президентът Харис извади от джоба си бялата памучна салфетка и понечи да я натика в устата на Фокс. Докторът стисна устни и започна да върти глава. Колебанието на Мартин продължи само част от секундата, после юмрукът му потъна в корема на пленника. Фокс изкрещя от болка, а президентът светкавично натика салфетката в отворената му уста.

Мартин развинти капачката, притисна палец върху отвора на бутилката и силно я разклати. Мехурчетата вътре се блъскаха едно в друго. Фокс направи нов опит да извърти глава, но президентът го държеше здраво. След ново разклащане Мартин тикна бутилката под дясната ноздра на пленника и отмести палеца си.

В носа на Фокс нахлу силна струя въздух под налягане, примесен с капчици вода. Той простена от острата болка в синусите и зарита с крака. Гърдите му се издуха до пръсване, но опитите да изплюе салфетката бяха безуспешни.

Колкото по-яростно се бореше, толкова по-силна ставаше струята. От време на време Мартин разклащаше бутилката и отново я приближаваше до ноздрите му. Фокс действително се оказа як и здрав, както беше отбелязал президентът. В един момент тялото му се изви като струна и коляното му се заби в лицето на Харис. Той изкрещя от болка и се олюля, но в следващия миг отново притисна главата на Фокс, която яростно се въртеше.

— Достатъчно — обади се президентът.

Мартин не му обърна внимание и продължи изтезанието. Палец върху отвора. Силно разклащане. Тикане на бутилката в носа на жертвата. Отместване на палеца. Канонада от газирана вода.

— Казах достатъчно! — извика Харис. — Не искам труп, а отговори!

Очите на Фокс изведнъж се обърнаха с бялото нагоре, съпротивата му стихна.

— Стига, стига! — Президентът пусна жертвата, сграбчи Мартин за раменете и започна да го дърпа. — Достатъчно, по дяволите!

Мартин го погледна невиждащо и бавно отстъпи назад. Приличаше на боксьор, когото са принудили да се оттегли в ъгъла — дишаше тежко и не можеше да разбере защо не са го оставили да довърши противника.

После лицето на президента изведнъж изпълни полезрението му, скривайки металната маса с проснатия върху нея Фокс.

— Не повтаряй това, което той е направил с Каролайн Парсънс! — остро рече Харис. — Не те обвинявам, но в момента не бива да даваме воля на личните си чувства!

Мартин не реагира.

— Ти го убиваш, братовчеде! — приближи лицето си до неговото Харис. — Разбираш ли, че го убиваш?

Мартин най-после излезе от вцепенението си, тръсна глава и се огледа.

— Съжалявам — промърмори той. — Много съжалявам.

За известно време президентът остана на място, после бавно се обърна към Фокс. Главата на пленника беше клюмнала, обърнатите очи се белееха под полузатворените клепачи. От носа му се точеха сополи, примесени с минерална вода. Гърдите му хъркаха в опита да изхвърлят водата навън.

Харис се наведе и издърпа салфетката от устата му. И двамата чуха как въздухът нахлува в пламналите му дробове.

— Чувате ли ме, докторе?

Отговор нямаше.

— Доктор Фокс, чувате ли ме?

В продължение на един безкрайно дълъг миг не се случи нищо, после главата на пленника леко кимна, а клепачите му трепнаха и се отвориха.

— Помните ли ме?

Фокс отново кимна.

— Можете ли да дишате?

Ново, по-силно кимане. Дишането му също стана видимо.

— Искам да зная какво кроите в Близкия изток. Кога, къде и кои са участниците. Ако не получа отговор, процедурата ще бъде повторена.

Фокс не отговори. Очите му бавно се изместиха към Мартин и останаха там.

— Какво ще се случи в Близкия изток? — повтори президентът. — Кога и къде ще се случи? Кой още ще участва?

Фокс продължаваше да лежи неподвижно, заковал поглед в Мартин. Така изтече цяла минута, след което очите му се насочиха към президента и главата му леко кимна.

— Добре, ще ви кажа — прошепна той.

Харис и Мартин си размениха тържествуващи погледи. Най-после! След всички изпитания щяха да получат отговора.

— Разкажете ми всичко, до последната подробност! — заповяда президентът. — Какво планирате в Близкия изток?

— Смърт — отвърна с лишен от емоции глас Фокс. После погледна Мартин и стисна зъби.

— Хванете го! — изкрещя Мартин и се втурна напред. — Разтворете му устата!

Блъсна смаяния президент встрани, сграбчи челюстите на Фокс и напъна с всичка сила. Но беше късно. Отровата беше подействала светкавично и Мериман Фокс вече беше мъртъв.