Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (90)

90

1:15 следобед

Мартин излезе от ресторанта и тръгна през площада. Можеше само да предполага, че Фокс бе сам тук — разбира се, ако не се брояха Бек и жените. В края на краищата това не бе Малта, където се беше установил да живее и където най-вероятно се радваше на подкрепата на близки и приятели. Но достатъчно беше да си спомни Прошарения, за да си даде сметка докъде могат да стигнат пипалата на южноафриканеца.

Деми продължаваше да бъде загадка. Нито изражението на лицето й, нито лекото поклащане на глава, с което отхвърли подозренията му относно присъствието на президента, му помагаха да я разгадае. Беше ясно, че тя търси доверието му, но около нея имаше твърде много неизяснени неща. Включително въпросът как Фокс успя да го открие толкова бързо. Явно Бек не е бил толкова „безразличен“ към появата му в Барселона, както беше обявил пред Деми. Те не само са били наясно, че ще посети „Монсерат“, но и са знаели кога. Информацията биха могли да получат единствено от Деми, която беше издала не само Мартин, но и президента.

Изненадващото искане на Фокс Харис да участва в предстоящия разговор промени всичко и рязко повиши залозите в играта. Какви точно бяха намеренията на Деми? Ако тя не работеше за Бек — което автоматично я поставяше в лагера на Фокс, какво я бе накарало да предаде президента на Съединените щати, особено при сегашните обстоятелства?

От друга страна, поклащането на главата й преди малко може би означаваше, че Фокс разполага с информация за местонахождението на президента от друг източник — може би от Мигел или от „приятелите“ на Харис. Второто беше по-вероятно, защото Мигел вече беше доказал, че е честен и достоен човек, а и защото „приятелите“ на Харис несъмнено бяха получили потвърждение за присъствието му в хотелската стая на Мартин. Оттук следваше и логичното заключение, че след като Мартин бе тръгнал за манастира „Монсерат“, натам се бе насочил и президентът.

Въпреки всичко бегълците имаха и едно предимство: президентът все още не се беше появил пред Фокс и компания. Колкото и незначително да беше, то все пак им даваше шанс да изчезнат преди окончателното щракване на капана, което щеше да се случи с появата на ЦРУ или Сикрет Сървис.

1:18 следобед

Мартин напусна площада и тръгна надясно, покрай високите сгради, които беше видял от терминала на кабинковия лифт. В дъното зави още веднъж надясно, мина под някаква арка и пое обратно към ресторанта, смесвайки се с група туристи. Не успя да забележи хора след себе си, което, разбира се, изобщо не означаваше, че не го следят.

Той направи пълен кръг и се насочи към хотел „Абат Киснерос“ и ресторанта, където вероятно вече го чакаше братовчедът Джак. Тук вече беше абсолютно задължително да се увери, че не го следят. Подмина главния вход на ресторанта и влезе в хотела. Прекоси фоайето, потърси с очи входа за ресторанта и се насочи към малкия бар в дъното. Поръча си бира и я отнесе на една свободна масичка до вратата. Планът му беше да изчака няколко минути, за да провери дали е следен, а после да влезе в ресторанта през междинната врата.

1:23 следобед

Мартин отпи глътка бира и хвърли небрежен поглед наоколо. Ситуацията беше същата, каквато я завари при влизането си. В бара имаше общо шестима посетители, разделени на три двойки. Две от тях бяха заели сепаретата в дъното, а двама души седяха на бара и гледаха към телевизора. Водещият на Си Ен Ен четеше последните международни новини.

— Сега ще ви предложим видеоматериал, който получихме от Министерството на вътрешната сигурност. На него за пръв път ще видим президента Харис, отведен на неназовано място след терористичната заплаха в Мадрид. С него са съветникът по националната сигурност Джеймс Маршъл, министърът на отбраната Терънс Лангдън и държавният секретар Дейвид Чаплин.

В следващия момент на екрана се появи запис, в чийто долен ъгъл бяха изписани датата и началният час — петък, 7 април (вчера), 14:23. Президентът провеждаше съвещание с членовете на правителството в малко помещение, чиито стени бяха покрити с дървена ламперия.

— Президентът държи да покаже на обществеността, че се намира на сигурно място и е в добро здравословно състояние — продължи дикторът. — Той е абсолютно категоричен, че ще присъства на срещата на високо равнище във Варшава, където ще говори пред лидерите на страните — членки на НАТО.

Клипът свърши толкова внезапно, колкото беше започнал.

— Скоро отново ще се върнем на тази новина — каза водещият и на мястото му се появи първата реклама.

— Господи! — ахна Мартин. — За всичко са се погрижили!

Отпи още една глътка бира и погледна към вратата. Никой не беше влязъл след него. Така изтекоха четирийсет секунди, петдесет, минута. Ако някой го следеше, той вече би трябвало да е тук. Мартин остави чашата на масата и се приготви да стане. После новините на Си Ен Ен отново привлякоха вниманието му. Този път репортажът беше от Шантили, Франция. Рано сутринта неизвестен извършител беше застрелял двама жокеи по време на тренировка на местния хиподрум, използвайки прикритието на близката гора. След стрелбата беше изоставил оръжието на престъплението — американска армейска пушка М-14 — и спокойно беше изчезнал. Сякаш бе пожелал да подразни и заинтригува следователите. Загадъчността на убийството се допълваше и от един невероятен факт: ездачите бяха застреляни с един-единствен куршум, пронизал главата на първия и попаднал в черепа на втория. Според криминалистите това бе или плод на случайност, тъй като мишена е бил само единият от жокеите, или стрелецът е държал да демонстрира изключителните си умения. И в двата случая френската полиция признаваше, че никога досега не се е натъквала на нещо подобно. Същото се отнасяше и за Мартин въпреки дългогодишната му кариера в отдел „Убийства“ на ПУЛА.

1:28 следобед

Братовчедът Джак отбеляза появата на Мартин, но с нищо не показа, че го познава. Без да обръща внимание на шумната група деца и родители на съседната маса, той бе заел предварително уговореното място — малка масичка на крачка от коридора към тоалетните. Беше с очила, а широкополата шапка на Деми беше ниско нахлупена над челото му. На масата пред него имаше неотворена бутилка минерална вода, а той се беше привел над разтворен пътеводител.

Мартин се огледа и спокойно се насочи към него. Отпусна се на съседната маса и тихо подхвърли:

— Фокс знае, че сте тук. Намира се отсреща, в една от вътрешните зали на ресторанта. Държи да се присъедините към нас. Не знам как ни е разкрил. Лично аз не вярвам, че Деми или Мигел имат пръст в тази работа. Което означава, че…

— И двамата знаем, че отговорът е само един — вдигна глава президентът. От очите му струеше хлад. — Отпадат всякакви съмнения за връзката между доктор Фокс и моите „приятели“.

— Има и още нещо — подхвърли Мартин. — Преди малко Си Ен Ен излъчи видеоматериал, предоставен от Министерството на вътрешната сигурност. В него фигурирате вие в нещо като хижа — гладко избръснат и с перука. Компания ви правеха държавният секретар, съветникът по националната сигурност и министърът на отбраната. Материалът бил заснет вчера сутринта и според него в понеделник вие ще бъдете във Варшава съгласно програмата. Дори фигурираха датата и часът, в който е било заснето въпросното видео.

Очите на Харис гневно се присвиха, после главата му бързо се приведе над пътеводителя.

— Мъжката тоалетна е в дъното на коридора зад вас, а задната врата е непосредствено до нея — промърмори той, без да гледа Мартин. — Тясната пътека излиза на площада. Десетина метра в обратна посока има друга пътека, която минава край скалите и изчезва в малка горичка. Трийсет и пет метра по-нататък са развалините на средновековния параклис, който се състои от две малки, полуразрушени помещения. Всяко от тях е достатъчно удобно за евентуален разговор с доктор Фокс.

— Нима все още държите на този план? — учудено го погледна Мартин.

— Да — късо отвърна президентът, без да вдига глава.

— Братовчеде! — приведе се над масата Мартин. — Нима не разбирате какво става? Фокс се е надявал да се появите, но не е бил сигурен, преди да зърне мен. Сега вече знае и вероятно е съобщил новината на вашите „спасители“. Те може би са тук и очакват да се покажете, за да приложат своята версия за „защита и сигурност“. Предлагам да изчезваме по най-бързия начин. Да се измъкнем отзад, да повикаме Мигел по мобилния, а след това „Бог да ни е на помощ“, както обичате да казвате.

Президентът затвори пътеводителя и вдигна глава. В очите му се четеше хладна решителност.

— Днес сме събота следобед, а конференцията на НАТО във Варшава се открива в понеделник сутринта — отчетливо рече той. — Времето ни изтича, а заедно с това намаляват и шансовете ни да използваме информацията, която притежава Фокс. Моите „спасители“ могат да се появят след минути или часове. Ако е след минути, работата ни е спукана. Но ако разполагаме с някой и друг час, може би ще успеем да свършим нещо.

— Огромен риск, братовчеде — поклати глава Мартин. — И вие прекрасно го знаете.

— Риск има, когато човек е изправен пред избор — отвърна Харис и рязко се изправи. — Да вървим! Добрият чичо доктор и без това ни чака достатъчно дълго.