Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (146)

146

7:17 сутринта

Пътят ги отведе до далечния край на игрището за голф, след което рязко се спусна в гъсто залесена долчинка, откъдето поемаше стръмно нагоре сред гъсти борове към църквата.

Хап свали бинокъла от очите си и рязко заповяда:

— Излизай от пътя! Отгоре се спуска патрулна кола!

Мартин измина още десетина метра, след което рязко нави кормилото. Количката се насочи към някаква скала, заобиколена от гъста растителност. Хап вдигна пистолета, а Мартин измъкна зиг зауера. Просто за всеки случай, въпреки че скалата им осигуряваше много добро прикритие. Иззад завоя изскочи полицейска кола, която рязко намали ход. В купето се виждаха четирима униформени, извърнали глави в тяхна посока.

— Тук няма нищо, продължавайте! — полугласно се помоли Мартин.

Колата намали още повече и сякаш се готвеше да спре. После шофьорът просто завъртя волана и се насочи надолу.

— Добри момчета! — похвали ги Мартин.

— Дай им една минута — промърмори Хап и вдигна бинокъла, с който проследи отдалечаващата се полицейска кола.

— Това е насип — внезапно се обади президентът, оглеждайки земята около тях. — Да, личи си, че този хълм е изкуствен. През цялото време го наблюдавам. Колкото повече се изкачваме, толкова по-ясно се вижда, че пръстта е била насипвана. А и повечето дървета са млади — на петнайсет, най-много двайсет години.

— Целият курорт е на двайсетина години, господин президент — обади се Хап, без да сваля бинокъла от очите си. — Предполагам, че всичко е било оформено по изкуствен начин, а след това залесено.

— Ами църквата? Как са поставили четиристотингодишна църква на върха на двайсетгодишен хълм?

— Като са я разрушили камък по камък, а след това са я изградили отново — обади се Мартин.

— Но защо? Къде е била преди това?

— Охо! — обади се с променен глас Хап.

— Какво има? — обърна се президентът.

— Още един патрул.

Иззад завоя долу изскочи втори джип и спря редом с първия. Шофьорите започнаха да разговарят.

— Какво ще правим? — попита президентът.

— Нищо. Ще чакаме. Опитаме ли се да тръгнем, веднага ще ни видят. Оставаме тук.