Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джон Барън/Никълъс Мартин (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Machiavelli Covenant, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2024 г.)

Издание:

Автор: Алън Фолсъм

Заглавие: Завещанието на Макиавели

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД — София

Редактор: Матуша Бенатова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20046

История

  1. — Добавяне

154

8:44 сутринта

Припяването на монасите стихна, в храма настъпи пълна тишина. Над сцената продължаваха да се стелят разноцветни кълба дим. Здраво вързана към трона и с радостна усмивка, Кристина очакваше огъня, който щеше да постави началото на дългото й пътешествие по стъпките на вола.

Зад нея изведнъж се появи неясна фигура, наподобяваща Шекспиров герой. Блесна прожектор, който освети преподобния Бек, облечен в богати църковни одежди. Той изплува от мъглата и пристъпи към микрофона в предната част на сцената.

— Хамилтън Роджърс? — попита със звучен тембър той и очите му пробягаха по лицата в залата. — Къде сте, господин вицепрезидент?

 

 

8:45 сутринта

Църквата се изпълни с възбуден шепот. Пет допълнителни камери се насочиха към вицепрезидента Хамилтън Роджърс, който стана от мястото си и се насочи към сцената, ескортиран от група монаси.

— Дами и господа, посрещнете мистър Хамилтън Роджърс, новият президент на Съединените щати! — гръмко обяви Бек.

Думите му потънаха в бурни аплодисменти.

Бек и Роджърс се прегърнаха, после се хванаха за ръце и ги вдигнаха към тълпата. Аплодисментите се усилиха. Религиозната церемония изведнъж се превърна в политически митинг.

 

 

8:46 сутринта

— Ако досега си имал някакви съмнения относно плановете на тези хора, можеш да ги забравиш — промърмори Мартин, обръщайки се към президента.

— Работата е там, че вече не става въпрос само за моите „приятели“ — въздъхна Харис. — Всички тези хора знаят какво се случва. Но за мен това не са нормални човешки същества, а някакъв нов, тотално различен и безгранично арогантен вид.

 

 

8:47 сутринта

Хамилтън Роджърс вдигна ръка и аплодисментите бързо заглъхнаха. Преподобният Бек му подаде микрофона и слезе от сцената. Вицепрезидентът направи крачка напред и започна да обявява имената на новите членове. Споменатите се надигаха от местата си: млад президент на търговска компания от Тайван; жена на средна възраст със силни позиции в политиката на Централна Америка; петдесет и две годишен инвестиционен банкер от Австралия; шейсет и седем годишен ядрен физик от Калифорния, носител на Нобелова награда; седемдесетгодишен медиен магнат от Италия, известен с консервативните си възгледи. И още много, много други. Всяко представяне беше посрещано с бурни овации. Политическите възгледи на новите членове — леви или десни — очевидно нямаха никакво значение.

После Роджърс започна да изброява и други имена — на „стари приятели… На много, много стари и верни приятели, които са сред нас специално за това събитие“.

— Джейн Дий Бейкър, член на Конгреса на Съединените щати. Дейвид Чаплин, държавен секретар. Терънс Лангдън, министър на отбраната. Генерал Честър Кийтън, председател на Съвета на началник-щабовете. Том Кърън, началник на кабинета на Белия дом. Евън Бърд, личен приятел и довереник на президента.

Храмът отново се изпълни с оглушителни овации. Присъстващите станаха на крака в знак на почит към изброените от Роджърс членове.