Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (132)

132

00:43 сутринта

Приличаха на призраци.

Нахлузили спасителните одеяла с дупки за очите, те последваха Хосе през тясната цепнатина в скалите и поеха по тясна, едва забележима пътечка. Спряха за момент и напрегнаха слух. Чуха само свиренето на вятъра и потропването на дъждовните капки върху изкуствената материя.

Мигел кимна и Хосе ги поведе напред. След него беше президентът, следван от Мартин и Хап. Мигел остана последен. Под одеялото Хап стискаше 9-милиметровия зиг зауер, същото правеше и Мигел, увил пръст около спусъка на щаера.

00:49 сутринта.

Преодоляха назъбените скали по билото и започнаха да се спускат по стръмна пътечка, оградена от ниски храсти. Тъмнината и дъждът не им позволяваха да установят дали оставят някакви следи. Друг проблем представляваха одеялата. Засега нямаше как да разберат дали предлагаха надеждна защита срещу топлинните сензори на спътника. Или те вече бяха регистрирали излъчването на телата им и бяха изпратили съответния сигнал до тежковъоръжените агенти, които се бяха прегрупирали и ги чакаха някъде в нощта.

Мартин вдигна глава и в същия миг на билото блесна ярка светлина.

— Залегни! — напрегнато прошепна той.

Строполиха се на земята и запълзяха към укритието на храстите. Няколко секунди по-късно над главите им прелетяха два хеликоптера, чиито мощни прожектори опипваха околността. Воят на двигателите им бързо заглъхна в нощта.

— Подкрепленията — обади се Хап. — Ще има още много. Не търсят нас, а място за кацане. Което за момента означава, че все още ни търсят под земята.

— Значи одеялата действат — каза Мигел.

— Или никой не обръща внимание на сигналите от спътника, или сензорите не действат — добави Хап. — Трябва да се възползваме от всяка секунда, която ни се предлага. — Изправеното му тяло смътно се очерта в мрака. — Хайде, да вървим! Бързо!

00:53 сутринта

Капитан Диас се приближи към Стрейт и докосна ръката му.

— Един от пилотите докладва за някакво светлинно отражение на около пет километра оттук. Не е сигурен за какво става въпрос — може би някакви отпадъци, може би дори палатка. Решил да го докладва просто за всеки случай. Пилотът на втората машина не е забелязал нищо.

— Имате ли координатите?

— Да, сър.

— Вдигнете двете машини и ги върнете там. Да огледат внимателно района и веднага да докладват.

— Извинете, сър, но навън е нощ и вали. Видимостта е почти нулева.

— Разбирам, капитане. В крайна сметка става въпрос за нашия президент, а не за вашия. Ще ви бъда благодарен, ако изпратите пилотите на повторен оглед.

Диас видимо се колебаеше.

— Ще се почувствате ли по-добре, ако заповедта дойде от вашите началници в Мадрид?

— Да, сър.

— Аз също. Но въпреки това ви моля да ги изпратите.

Капитан Диас бавно кимна, обърна се и издаде някаква заповед в микрофона си.

Моля те, Господи!, въздъхна в себе си Стрейт. Не позволявай това да са те! Нима е възможно да са се измъкнали от тунелите, без да ги засечем?

После се обърна и бързо закрачи към специалиста, който обработваше спътниковите сигнали.

— Дай ми термалните изображения! — заповяда той. — Какво, по дяволите, са засекли?

Младежът мълчаливо се отмести. Няколко почуквания с мишката очертаха планинските върхове в контролираната от спътника зона. Около всеки от тях мигаха ярки точици.

— Това са нашите хора, сър. Картината е една и съща от доста време насам. Дъждът и тъмнината действително стесняват обхвата, но всичко е под контрол.

— Капитан Диас всеки момент ще ви даде координатите на нова зона за наблюдение — глухо рече Стрейт.

— Ясно, сър.

— Бил! — разнесе се гласът на Джеймс Маршъл. — Току-що говорих с агента, който разпитваше Амадо, хлапето, което се огъна. Оказа се, че то не е казало всичко. Долу е имало още двама души. Единият е Мигел, шофьор на наетата лимузина и чичо на хлапето, а другият отговаря на описанието на Хап. Именно той ни ги е изпратил с версията, че са се загубили в тунела.

— Хап е долу?! — учудено го погледна Стрейт.

— Не мога да бъда сигурен. И изобщо не разбирам какво става, по дяволите! Искам веднага да поставите под наблюдение личните му средства за комуникация: мобилен телефон, блекбъри, всичко!

— Вече е направено, сър. Издадох такава заповед в момента, в който Хап изчезна.

— Ако действително е в мината, той може да осъществи връзка само ако излезе на повърхността. А ако това се случи, искам да бъде заловен и веднага докаран тук. Ще говори единствено с мен и с никой друг. В случай че действително е той и придружава президента, ние с теб спокойно можем да си тръгнем. Качваме ги на хеликоптера, прехвърляме ги на самолета на ЦРУ и слагаме точка на тая проклета история!