Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (143)

143

6:30 сутринта

На развиделяване президентът върна пистолета на Мартин и четиримата поеха един след друг по пътя между дългите редове току-що напъпили лози.

Малко преди това Харис благодари на младежа и му каза, че вече може да се прибере у дома, тъй като горе може би ги чакат нови неприятности. Но Хосе твърдо отказа да се раздели с тях, а Хап го подкрепи. Момчето щеше да им бъде от помощ, в случай че се натъкнат на местни хора, а и у дома най-вероятно го чакаха агенти на Сикрет Сървис и испанските тайни служби. Нямаше да мине много време и те щяха да измъкнат от него всичко, свързано с местопребиваването на президента. Което означаваше, че тук светкавично щяха да се появят тежковъоръжените отряди.

6:35 сутринта

На десетина метра от билото Мартин внезапно спря, отпусна се на коляно и направи знак на останалите да сторят същото. Намираха се съвсем близо до сградите за поддръжка — четири едноетажни дървени постройки с общ двор между тях. Покритият с чакъл път свършваше вдясно от тях, на разстояние няколко реда лозя. Там беше най-вероятното място за охраната.

— Какво има? — прошепна президентът.

— Слушай! — отвърна Мартин и протегна шия по посока на постройките.

— Какво? — плъзна се до тях Хап.

— Долу! — махна с ръка Мартин и всички се проснаха по корем. Секунди по-късно на пътя се появиха двама униформени полицаи на мотоциклети, които внимателно оглеждаха лозята от двете страни.

— Дали има и други? — подхвърли Мартин, обръщайки се към Хап.

— Не знам.

— Ще отида да проверя — обади се на испански Хосе и се понесе към четирите сгради, преди някой да успее да го спре.

6:43 сутринта

— Няма други — каза момчето, навеждайки се над тях. — Да вървим. Бързо!

След секунда вече крачеше между редовете по посока на пътя. Останалите го последваха. Излязоха на мокрия чакъл и затичаха към сградите. Петдесет метра, трийсет, двайсет… Изскочиха на площадката. Хосе отвори някаква врата и им махна да влязат.

6:46 сутринта

Озоваха се в огромен хангар. Вътре имаше четири пикапа, четири големи трактора, шест триколки за превоз на дребни товари, четири големи косачки и четири електрически колички за голф, паркирани една след друга. В дъното се виждаше прашен зелен ван, който очевидно не беше каран от месеци.

— Наблюдавайте вратата — прошепна Хап и се насочи към редицата колички, надявайки се някоя да е с ключ на таблото.

— Тук! — подвикна му Мартин и отвори дървеното шкафче до вратата. В него, подредени на малки куки, висяха ключовете на всички превозни средства в гаража. Трябваха им цели три минути, за да открият този, който им трябва. Хап го пъхна в таблото на последната количка. Светна зелена лампичка, която показваше, че акумулаторите са заредени.

Трийсет секунди по-късно прекосиха площадката и се насочиха към сградата, в която се помещаваше пералнята. Небето просветляваше. Удобният за бегълците мрак бързо отстъпваше място на свежото утро.

Оставиха Хосе на входа и влязоха вътре. В центъра на обширното помещение стърчаха три огромни перални машини от неръждаема стомана, зад които бяха подредени няколко сушилни с по-скромни размери. Срещу тях имаше широк прозорец, който гледаше към вътрешните сгради. От двете му страни блестяха няколко машини за гладене, а край стената до тях се виждаха две редици високи закачалки, отрупани с различни униформи, акуратно подредени по размери. Това беше задължително условие за доброто обслужване в петзвездния курорт, в който според Хап работеха повече от двеста души.

— Някой идва — обяви от прага Хосе и бързо се скри.

Президентът направи знак на Хап и Мартин и тримата клекнаха зад една от машините за гладене. Хап въздъхна и измъкна картечния пистолет, Мартин стори същото със зиг зауера.

Миг по-късно в помещението се появи едър къдрокос мъж с бели панталони и бяла тениска. Той включи централното осветление, пристъпи към близкия пулт и натисна няколко бутона. Пералните машини започнаха да се пълнят с вода. Мъжът нагласи температурата, надникна през кръглите илюминатори и доволно кимна. След секунда вече го нямаше.

— Скоро ще се върне отново. Да се махаме.