Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (18)

18

Рим, 7:00 вечерта

Президентският кортеж бавно се насочи към огромната и добре осветена сграда на Палацо дел Квиринале, официалната резиденция на италианския президент. Там предстоеше официална вечеря между Харис и Марио Тонти.

Въпреки разочарованията във Франция и Германия Харис продължаваше своята обиколка точно според предварителната програма. Търговският пътник не пропускаше нито една от големите европейски столици, демонстрираше добра воля и призоваваше за нова ера в трансатлантическото единство. Правеше го на крака пред домакините, в любимите за тях места.

В президентската лимузина пътуваха още държавният секретар Дейвид Чаплин и министърът на отбраната Терънс Лангдън, които посрещнаха Еър Форс-1 на военното летище „Чампино“ в околностите на Рим. Включването им в делегацията на държавния глава имаше за цел да демонстрира сила и увереност: единият, за да подчертае желанието на Съединените щати за по-добри отношения с Европейския съюз като цяло, а другият, за да покаже, че президентът не сваля шапка на никого и поддържа твърда гледна точка, особено по отношение на тероризма, Близкия изток и страните, които прибягват до секретни разработки на оръжия за масово унищожение. Разбира се, и по други важни въпроси като международната търговия, защитата на интелектуалната собственост, здравеопазването и глобалното затопляне. По всички тези въпроси Харис демонстрираше реалистичен подход, но запазваше своя политически и икономически консерватизъм, който беше равен, а може би и по-силен от този на предшественика му Чарлс Кабът.

Инцидентът на борда на Еър Форс-1 по време на полета от Берлин съвсем не беше забравен в хода на задължителното политическо „движение напред“. Той все още потръпваше от предложението на д-р Джеймс Маршъл за физическо отстраняване на президента на Франция и канцлера на Германия. За да бъдат сменени от лидери, на които ние можем да вярваме както сега, така и в бъдеще. После Джейк Лоу дръзко бе обявил: Има такива хора, господин президент, а Маршъл бе добавил: Може да бъде направено, господин президент, при това изненадващо бързо.

На тези хора той се беше доверявал в продължение на години, те бяха направили много за избирането му на високия пост. Но след последния им разговор той ги възприемаше като непознати със зловещи планове, които го подстрекаваха да се присъедини към тях. Категоричният му отказ беше повече от логичен, но той се притесняваше от факта, че изобщо бяха дръзнали да му отправят подобно предложение. Помощниците му бяха напуснали кабинета с мрачни и открито враждебни лица, а последните думи на Маршъл все още звучаха в ушите му: Ние разбираме вашата позиция, господин президент. Сякаш идваха да покажат, че идеята е жива в главите им въпреки категоричния му отказ. Това го плашеше. Нямаше други думи, с които да изрази състоянието си. Беше решил да сподели невероятното му предложение с Дейвид Чаплин и Терънс Лангдън, докато пътуваха към резиденцията на италианския президент, но те започнаха да докладват за резултатите от изключително важните срещи, които бяха провели, и той реши да го отложи за по-подходящ момент.

— Пристигнахме, господин президент — прозвуча гласът на Хап Даниълс, къдрокосия специален агент на Сикрет Сървис, който беше началник на личната му охрана и в момента пътуваше на предната седалка до шофьора с къса карабина в ръце. Секунди по-късно кортежът спря пред официалния вход на Палацо дел Квиринале. Военен оркестър започна да свири химна на САЩ, а усмихнатата физиономия на Марио Тонти изплува сред навалицата от униформени и цивилни мъже. Президентът на Италия стъпи на червения килим и тръгна да го посрещне.