Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (7)

7

Вашингтон, окръг Колумбия, 11:15 сутринта

Никълъс Мартин бавно обикаляше скромния, облицован с дървена ламперия кабинет в къщата на Парсънс. Опитваше се само да гледа, без да размества нищо, и да не обръща внимание на крещящото отсъствие на Каролайн, да си представя, че нищо не се е случило и тя всеки момент ще се появи на прага.

Присъствието й се чувстваше осезаемо. Най-вече в изобилието от цветя, които надничаха сред многобройните керамични фигурки, боядисани в ярки цветове: миниатюрна обувчица от Италия, гланциран поднос от Ню Мексико, двойка опрени една до друга канички от Холандия, жълто-зелена поставка за лъжици от Испания. Ефектът беше изключително весел и лъчезарен, типичен за Каролайн. Но въпреки това беше ясно, че Мартин се намира в стаята на съпруга й, в неговия домашен кабинет. Бюрото беше отрупано с книги и вестници. Още книги надничаха от двата големи шкафа, други бяха струпани на купчини около тях.

Фотографиите в рамки бяха навсякъде: Майк, Каролайн и момчето; Чарли, сниман по време на всички годишни сезони; Кейти, по-голямата сестра на Каролайн, която живееше на Хаваите и се грижеше за болната им от Алцхаймер майка. Тя бе присъствала на погребението на Майк и Чарли, но може би нямаше да се върне за погребението на Каролайн, насрочено за утрешния ден. Мартин не поддържаше контакт с нея и не знаеше какви са плановете й. Имаше и снимки на Майк като конгресмен — с президента, с членове на Конгреса, с известни фигури от света на спорта и шоубизнеса. Голяма част от тези хора бяха заклети либерали, докато Майк Парсънс, подобно на президента, беше твърд консерватор. Мартин се усмихна. Всички бяха харесвали Майк Парсънс независимо от политическите си убеждения.

Той се огледа за пореден път. През отворената врата на всекидневната виждаше Ричард Тайлър — адвокат на Каролайн и изпълнител на завещанието на семейството й, който крачеше напред-назад и говореше по мобилния си телефон. Негова беше заслугата Мартин да се озове тук. Сутринта го беше потърсил по телефона с молбата да му отдели няколко часа за преглед на личната документация в дома на Парсънс съгласно нотариално завереното пълномощно на Каролайн. След кратка консултация с колегите си Тайлър прие, но при условието лично да присъства на огледа. След което любезно предложи да го вземе от хотела.

Пътуването до къщата премина в, общо взето, спокойна атмосфера, но в нея имаше и нещо странно, или по-скоро недоизказано. Нещо, което Мартин остави на адвоката, но той не пожела да го дискутира. Очевидно никой друг не беше пожелал да го направи, тъй като то отсъстваше от вестниците, новинарските емисии на телевизията и интернет. Самоубийството на д-р Стивънсън.

Лорейн Стивънсън също беше известна личност, макар и по свой, по-особен начин. Оказа се, че тя е била личен лекар не само на Каролайн и Майк, но и на още редица известни законодатели, при това в продължение на години. Нейното самоубийство би трябвало да предизвика сензация за местните, националните, а дори и международните новинарски издания. Но не стана така. Никъде не пишеше нищо. Нормално беше да се очаква, че поне Тайлър би трябвало да научи за него — в качеството си на изпълнител на завещанието на Каролайн и с оглед пълномощното на Мартин за достъп до личната й документация. Но той не обели нито дума по въпроса. Може би не беше чул нищо, може би и медиите не знаеха печалния факт, който полицията беше запазила в тайна.

Но защо? За да уведомят близките й? Може би. Съвсем основателна причина. А може би полицейското разследване бе насочено в друга посока.

Ако Стивънсън беше реагирала нормално, отказвайки да му предаде медицинските документи на Каролайн без съответната съдебна заповед, Мартин най-вероятно щеше да остави нещата в ръцете на Ричард Тайлър и да се завърне в Англия. Щеше да си замине, възприемайки тезата, че Каролайн била тежко болна и в ужасно психическо състояние. Освен това ръцете му щяха да бъдат вързани — поне до момента, в който Тайлър се сдобиеше с въпросната съдебна заповед. Но Стивънсън не реагира нормално, а побягна от него и в даден момент сложи край на живота си. Последните й думи, изречени с хладна решителност, бяха последвани от ужасяващо действие.

Какво беше казала Стивънсън секунди преди да се самоубие? Искате да ме пратите при доктора, нали? Няма да стане. Никой от вас няма да успее. Никога!

Какъв лекар? Какво, по дяволите, означаваше това? От вас?! Кого имаше предвид самоубийцата? Явно беше взела Мартин за един от тайнствените си врагове.

Кой бе докторът, от когото тя изпитваше такъв силен ужас, че посегна на живота си? Кого включваше фразата никой от вас?

Тежки въпроси, които за съжаление нямаха отговор.

Мартин пристъпи към бюрото на Парсънс и спря поглед върху купчините работни папки. Повечето от тях съдържаха служебни материали — законопроекти, предложения, разрешения. Най-голяма беше купчината под надписа ПИСМА НА ИЗБИРАТЕЛИ ЗА ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР, а на спомагателната масичка лежеше друга, малко по-малка: ДОКЛАДИ И ИЗКАЗВАНИЯ В КОМИСИЯТА. Мартин нямаше представа откъде да започне и какво да търси.

— Мистър Мартин — изправи се на вратата Тайлър.

— Да?

— Току-що ми се обадиха от кантората. След като разгледал писмото на Каролайн до вас, един от нашите старши съдружници е стигнал до заключението, че ако ви позволим достъп до документите в този дом без специално разрешение на семейство Парсънс и вероятно на съда, фирмата и лично аз се излагаме на опасността да се превърнем в обект на съдебно преследване.

— Не разбирам.

— Налага се веднага да напуснете този дом.

— Аз притежавам нотариално заверен документ, мистър Тайлър — възрази Мартин. — Каролайн го е съставила с цел да…

— Съжалявам, мистър Мартин.

Никълъс го изгледа, после кимна и тръгна към вратата. Наложената забрана в момента, в който вече бяха в къщата, можеше да означава две неща: или старшият съдружник бе по-предпазлив от Тайлър, или някой бе научил за пълномощното на Каролайн и бе наредил разследването да бъде прекратено.

Той познаваше отдавна Кейти, сестрата на Каролайн — още от времето, когато беше детектив Джон Барън и служеше в ПУЛА. Доколкото му беше известно, нито Каролайн, нито Майк я бяха запознали със събитията, които промениха живота му, а това означаваше, че Кейти не знаеше кой е Никълъс Мартин. Да започне да обяснява какво се беше случило, особено под зоркия поглед на Ричард Тайлър и адвокатската му кантора, а вероятно и пред съда, би означавало да разкрие миналото си и да се окаже в твърде деликатно положение.

Тайлър отвори входната врата, а Мартин хвърли прощален поглед наоколо. Даваше си ясна сметка, че едва ли някога ще му се удаде възможността отново да се озове в дома на Каролайн, заобиколен от личните й вещи. Сърцето му се сви. Без нея животът му беше пуст и ужасно тъжен. Така и не успяха да бъдат достатъчно дълго време заедно.

— Мистър Мартин — обади се от прага Тайлър и му направи знак. Изчака го да излезе, заключи и двамата си тръгнаха.