Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (65)

65

7:00 сутринта

Петдесет минути до изгрева. Никълъс Мартин отново огледа назъбените скали, търсейки униформени мъже, пръснати във верига. Нямаше никой. Очите му механично се насочиха нагоре, очаквайки хеликоптер или разузнавателен самолет. Но видя единствено пустия плаж с леките вълни, които покорно галеха краката им. Секунда по-късно насочи вниманието си към президента Харис.

— Скоро трябва да тръгваме — напрегнато прошепна той.

— Знам — кимна президентът, обърна се и закрачи към скалите и черната лимузина на Мигел Балиус. — Мислех си за Мериман Фокс, мистър Мартин. И какво да правим, ако все пак успеем да се доберем до „Монсерат“. Как да останем насаме с него, без да ни хванат, и как да го накараме да говори. Това е много важно, но е само част от всичко, което се случва. С ужас си давам сметка, че съм единственият човек от тази страна на оградата, който знае за коварния план. Ако нещо се случи с мен, онези мръсници спокойно ще пристъпят към неговата реализация. Няма никакво съмнение, че ще го направят. Преди известно време ви споменах, че времето е от решаващо значение, но не ви казах защо. Днес е събота. В понеделник трябва да съм във Варшава, където започва срещата на високо равнище на страните — членки на НАТО.

— Зная, сър. Има го във вестниците.

— Но не знаете какво планират за този ден моите така наречени „приятели“. То е част от причините, които ме принудиха да използвам вентилационните тръби на онзи мадридски хотел, за да дойда при вас. Не става въпрос единствено за Фокс и неговите проклети вируси, защото те ще влязат в действие след срещата на НАТО. — Президентът колебливо млъкна и очите му се забиха в лицето на човека до него. Явно все още не знаеше дали може да му се довери напълно.

— Продължавайте, господин президент — тихо рече Мартин.

— Добре, ще ви кажа — тръсна глава Харис. — По време на срещата на НАТО заговорниците планират убийството на френския президент и германския канцлер. Целта им е да ги заменят с хора, благосклонни към техните намерения. Не мога да кажа как ще го направят, не знам къде и кога ще се случи. Но без съмнение ще стане по време на срещата във Варшава, защото те искат голяма сцена. От мен поискаха да издам секретна заповед за ликвидирането на двамата лидери. Всъщност заповядаха ми. Отказах, но вече беше ясно, че ако не избягам, ще бъда елиминиран. По закон властта ще премине в ръцете на вицепрезидента, който е един от тях. По ужасна ирония на съдбата същото ще се случи и ако продължавам да съм в неизвестност. Заповедта ще бъде дадена, мистър Мартин. Свръхсекретна, в името на националната сигурност, подписана от действащия държавен глава.

— Исусе! — въздъхна Мартин.

— А аз съм лишен от възможността да съобщя за тази заплаха на хората, които могат да предприемат нещо срещу нея — добави с горчивина Харис. — Ако все пак се опитам да го сторя, моментално ще бъда засечен и неутрализиран. Хората, които ме издирват, ще научат за броени секунди къде точно се намирам и това ще бъде краят. В събота и неделя предстои годишната конференция на института „Нов свят“ — международна организация на авторитетни бивши политически лидери, бизнесмени и учени, която ще се проведе съвсем наблизо — в планинския курорт Арагон, на северозапад оттук. Конференцията е закрита за външни лица, но на нея са поканени гости от различни обществени организации — например Световния икономически форум — които неизменно привличат протестиращи групи и представители на медиите от всички краища на света. Това от своя страна води до засилена охрана, която най-вероятно ще бъде поверена на испанските сили за сигурност. По програма аз трябваше да бъда гост оратор и щях да произнеса своето слово утре по време на сутрешната служба. Тя ще бъде водена от равин Давид Азнар, мой близък приятел, който живее в Херона, на един час път с влак. Именно той щеше да ме представи пред участниците в конференцията. Тръгнах за Барселона с надеждата да успея да се добера до Херона, да се появя в дома на Азнар и да му обясня всичко. А после с негова помощ да стигна до Арагон и да говоря на форума.

— За да съобщите на света какво се случва в момента — кимна Мартин.

— Точно така. Със сигурност е опасно от политическа и стратегическа гледна точка, но имайки предвид кои са тези хора и защо провеждат дискретната си среща на сравнително близко място при пълно отсъствие на медиите и най-главното — непосредствено преди срещата във Варшава — би било глупаво да не опитам. После обаче си дадох сметка за мащабите на операцията по издирването и осъзнах, че равинът несъмнено е под наблюдение и средствата му за комуникация вече са под електронен контрол. Следователно не мога да присъствам на конференцията в Арагон, на която той трябваше да ме представи лично. Горе-долу по същото време ми стана ясно, че трябва да изчезна от улиците, където рано или късно щях да бъда заловен и отведен някъде, за да бъда ликвидиран. После попаднах на снимката ви в местния вестник и реших да се свържа с вас.

Приближиха се на няколко крачки от лимузината. Мигел Балиус отвори задната врата. През рамото си беше преметнал хавлиени кърпи, с които те да избършат пясъка от краката си.

— Има голяма вероятност да е слушал радио или да е гледал новините по телевизията — кимна към него Мартин. — Възможно е дори да са излъчили описанията ни, макар че не ми се вярва. Едва ли биха рискували да бъдете разпознат. Но кой знае какво може да им хрумне? Ако този човек остане с впечатлението, че не сме тези, за които се представяме, от него може да се очаква всичко.

— Включително и да се обади в полицията?

— Да.

— Как беше разходката, господа? — попита с австралийски акцент Балиус и протегна ръка да поеме чашите за кафе. През отворената врата на лимузината се виждаше сиянието на включен портативен телевизор. Мартин беше прав — шофьорът наистина беше гледал новините.

— Хубав плаж — небрежно отвърна той. — Има ли нещо ново около събитията в града?

— Повтарят все едно и също, сър — отвърна Балиус. — Властите продължават да издирват терористите, които са успели да им се изплъзнат от някакъв хотел. И това е единствената информация. Явно някой им е наредил да си държат езика зад зъбите.

— Такива са времената — кимна Мартин и хвърли кос поглед към президента. В същия миг иззвъня мобилният му телефон. Посегна да го включи, но президентът леко поклати глава.

Сигналът се повтори.

— Ами ако е Деми? — тихо подхвърли Мартин. — Ако плановете са се променили и фамилията е решила да се събере другаде?

Президентът изпусна въздуха от гърдите си. Ситуацията не му харесваше, но Мартин беше прав. Всичко можеше да се случи, но те в никакъв случай не биваше да губят връзката с Мериман Фокс.

— Обадете се, но само за няколко секунди — кимна той, после седна странично на задната седалка и пое кърпата от ръцете на Балиус.

— Деми? — натисна бутона за връзка Мартин.

— Какво става в Барселона, по дяволите? — екна в мембраната нервният глас на Питър Фадън.

— Полицията издирва терористи — бавно и отчетливо отговори Мартин, извърнал се към Харис и Балиус с цел да го чуят. — Засекли ги в някакъв хотел, но те май са успели да се измъкнат. В момента проверяват всичко живо, дори пиле не може да прехвръкне. Градът е тотално отцепен. Ти още ли си в Мадрид?

— Да. По всичко личи, че онова, което започна тук, се е прехвърлило в Барселона.

— Какво искаш да кажеш?

— Разпитах най-малко двайсет служители на „Риц“, но никой от тях не е видял агентите на Сикрет Сървис да извеждат президента. Вчера сутринта са ги разпитвали за събитията от изтеклата нощ. По всичко личи, че с президента се е случило нещо, но никой не говори за това. После всички акредитирани към делегацията журналисти са били натоварени на самолета за Вашингтон. Предложили са им официалната версия, според която президентът е бил изведен от хотела заради терористична заплаха. В момента обаче Барселона е обект на вниманието на целия личен състав на испанското разузнаване. Явно там става нещо голямо. Дали наистина издирват терористи, или някой е отвлякъл президента, а те не искат да го признаят?

— Не питаш когото трябва — промърмори Мартин и хвърли кос поглед към Харис.

— Напротив, питам човек, който се намира в центъра на събитията и има нюх за подобни неща. Нямам предвид терористите, Ник. Мисля си за подкомисията на Парсънс и за Мериман Фокс.

Президентът вдигна ръка и рязко я прекара през гърлото си. После още веднъж и още веднъж. Това беше сигнал за незабавно прекъсване на разговора.

— Ще ти звънна при първа възможност, Питър — каза Мартин и натисна бутона за изключване.

Президентът се премести в тъмната вътрешност на лимузината.

— Вземете, сър — обади се Балиус и му подаде чиста кърпа.

— Братовчедът Харолд може да почисти краката си и в движение, Мигел — обади се с твърд глас Харис от вътрешността на колата. — Моля да тръгваме.

— Веднага ли?

— Да.

— Слушам, сър.