Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (115)

115

9:03 вечерта

На няколко крачки от хеликоптера Джейк Лоу и д-р Джеймс Маршъл наблюдаваха работата на екипите на Сикрет Сървис и испанската полиция, които режеха мекия пясъчник с помощта на мощни пневматични триони. Каменистото плато беше осветено от мощни прожектори.

В хеликоптера зад тях медицинският екип, който се състоеше от двама лекари, две медицински сестри и двама санитари, подготвяше всичко необходимо за евентуално ранения президент. На трийсетина метра по-нататък Бил Стрейт и капитан Диас организираха изграждането на временен команден пункт, който трябваше да координира действията на всички участници в операцията.

Лоу се огледа, после подхвърли на Маршъл:

— Испанската полиция може да се окаже проблем, в случай че президентът е жив и реши да каже нещо.

— Няма как да ги изпратим у дома, нали? — отвърна Маршъл.

— Няма.

— Виж какво, Джейк — понижи глас Маршъл. — Испанската полиция едва ли има по-различно от всеобщото мнение, че президентът е мъртъв, пленник на Мартин или на група терористи, или просто е жертва на психически проблеми. Ако случайно го извадят жив, изявленията му ще бъдат приети като бълнуване на човек, преживял тежък психически стрес. Броени минути по-късно ще ни го доведат, а ние ще го натоварим на хеликоптера и ще изчезнем.

— Въпреки това е ужасно рисковано — въздъхна Лоу. — Прекалено много неща могат да се объркат. — Замълча за момент, отново се огледа и поклати глава. — Ще ти призная, че съм готов да спра операцията във Варшава. Или поне да я отложа.

— Няма как да стане, Джейк, и ти прекрасно го знаеш — отвърна с равен глас Маршъл. — Вицепрезидентът вече даде зелена светлина и нещата са задвижени. Ако в този момент ги спрем, ще демонстрираме страх и нерешителност не само пред нашите съмишленици, но и пред приятелите ни във Франция и Германия. Успокой се, все още дърпаме конците. Както вече ти казах, имай малко повече вяра!

Внезапно в командния пункт настъпи раздвижване. Изпънат като струна, Бил Стрейт оживено говореше в микрофона на ревера си. Останалите, включително капитан Диас, го гледаха с интерес. Лоу и Маршъл хукнаха натам.

— Повторете, моля! — извика Стрейт и притисна слушалките до ушите си. — Много добре! Браво!

— Какво става? — задъхано попита Лоу. — Техниците му са открили нещо? Може би са чули президента?

— Все още не, сър. Екип на испанската полиция е проникнал в главния тунел от тази страна на планината. ЦРУ влизат в момента.

— Агент Стрейт — извика капитан Диас, смъкна слушалките си и махна към осветения периметър. — Нашият екип току-що е направил пробив. Шест човека са вече долу. Според старите карти тунелът е дълъг осемнайсет километра. Това се оказа вярно и означава, че до голяма степен можем да им се доверим. Наш екип е открил комин някъде около средата и в момента работи по проникването. Друг екип върши същото през цепнатина, водеща към едно от отклоненията. Не знаем колко време ще им отнеме да стигнат до главната шахта. Сондажни екипи седем и четири работят на място. По-нататъшните ни действия изцяло зависят от това, което ще открият там. Тунелът може да бъде чист, но може да се окаже и частично затрупан.

Лоу се обърна към Бил Стрейт и рязко попита:

— Колко души имаме долу в момента?

— Около шейсет. Други трийсет търсят разширения на комините. След осигуряване на достъпа ще влязат още хора, основно от контингента на капитан Диас и нашата служба. Отрядът на ЦРУ от Мадрид вече е тук и заема позиция над централната галерия. Към него са прикрепени и силите на планинската полиция, които познават местността и ще търсят допълнителни пътища за проникване в мината. Сателитни снимки и температурни измервания ще имаме след деветдесет минути, когато спътникът се появи над този географски район. Времето е променливо и най-вероятно ще се наложи да разчитаме главно на температурните измервания, тъй като облаците ще попречат на директното заснемане.

Лоу беше видимо разстроен.

— Искате да кажете, че цялата операция зависи от няколко сондажни машини и двеста-триста човека, въоръжени с прибори за нощно виждане, микрофони, кирки и лопати! — недоволно изръмжа той.

— Страхувам се, че ситуацията е доста далеч от „горещо преследване“, сър. Работим с това, което можем — стара техника и изобилие от човешка сила.

— Къде, по дяволите, се губят стотината агенти от парижката ви централа?

— Вече са на испанска земя, очакваме да кацнат тук в девет и четирийсет. — Стрейт местеше поглед от Лоу към Маршъл. — Господа, искам да ви уверя, че операцията е поверена на високопрофесионални екипи от испанската полиция, ЦРУ и Сикрет Сървис. Ако президентът е долу, те непременно ще го открият.

— Разбира се, благодаря — кимна Маршъл, хвана ръката на Лоу и го поведе обратно към хеликоптера.

— Прекалено много ги притискаш, Джейк — въздъхна той. — Карай по-спокойно, моля те!