Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (21)

21

Полет 0224 на „Бритиш Еъруейс“, Вашингтон, „Дълес“, до Лондон, „Хийтроу“, 6:50 вечерта

Мартин гледаше как очертанията на вашингтонските улици и паркове бързо се стопяват в здрача. Самолетът направи плавен завой над Атлантическия океан, продължавайки да набира височина. Освободен от белезниците, той беше натикан на мястото до илюминатора, а двете седалки до него бяха заети от младоженци, които си гукаха и се държаха за ръцете, забравили всичко край себе си. Според Мартин общото им тегло беше някъде около двеста и петдесет килограма.

Хърбърт и Монро успяха да го качат на самолета, въпреки че в списъка на чакащите фигурираха поне двайсетина пътници. Двамата действаха бързо и професионално, без да губят време. Отбиха се в хотела, колкото той да събере багажа си, и почти без приказки го стовариха на международното летище „Дълес“. Думите, които му отправиха на прощаване, бяха прости и лаконично ясни: изчезвай от Вашингтон и гледай никога повече да не се връщаш тук!

Изчакаха край него последното повикване и лично го качиха на борда, очевидно опасявайки се да не реши да се върне в последния момент. Процедурата беше съвсем нормална. Ченгетата често я прилагаха, когато искаха да се отърват от някого, към когото не можеха да предявят официално обвинение. Тя ставаше още по-лесна, в случай че нежеланата личност е от друг град, друг щат или — както в случая с Мартин — друга държава.

Той не беше очарован от факта, че го изритаха от Щатите, преди да е получил отговор на въпросите си. От друга страна обаче, „возенето“, което му обещаха детективите, би могло да завърши отново в полицейското управление — в случай че бяха намерили очевидец на сблъсъка му с д-р Стивънсън пред дома й.

Би трябвало досега да са открили главата на лекарката и да потърсят мнението му по въпроса. А може би и да го свалят в моргата и да наблюдават реакциите му. Но вместо това бяха предпочели да го изхвърлят от страната. Той не знаеше защо, но подозираше, че са разбрали нещичко за отношенията му с Каролайн Парсънс — поне за тези в болницата — а вероятно и за нотариално завереното пълномощно, което му даваше право на достъп до документацията на семейството й. Нямаше как да узнае дали тези действия са резултат от опасенията им, че той ще попречи на следствието за смъртта на д-р Стивънсън, или заповедта беше дошла от някоя влиятелна личност в правната кантора, пожелала той да бъде неутрализиран. Още по-малко можеше да стане ясно дали същата влиятелна личност имаше пръст в смъртта на Каролайн, катастрофата на семейството й и обезглавяването на вече мъртвата Лорейн Стивънсън.

Разбира се, всичко това не го лишаваше от възможността да вземе първия самолет в обратна посока и да продължи частното си разследване.

Намесата на полицията му бе попречила да прочете писмото, което Питър Фадън му предаде пред църквата. Стори го едва сега, след мълчалива, но упорита борба за пространство с килограмите на щастливата новобрачна двойка.

Вътре Мартин откри обещаната от Фадън визитка на „Уошингтън Поуст“ с имейла и телефонния номер на журналиста, плюс датата 6 март, понеделник, на която д-р Мериман Фокс беше пристигнал във Вашингтон. В допълнение имаше кратка, но изключително любопитна информация за строго секретни операции на злополучната 10-а медицинска бригада от армията на ЮАР, проведени под командването на д-р Фокс.

Операциите включваха тайно закупуване на патогени и средства за тяхното разпространение; изготвянето на тайни планове за избухването на епидемии сред чернокожото население; производството на специални отрови, предизвикващи сърдечен инфаркт, рак и стерилност; разработката на особен вид „скрит“ щам на антракс, който не може да бъде уловен от обичайните тестове за установяването на тази болест. Една от основните задачи на бригадата било създаването на специални средства за ликвидиране на противниците на апартейда.

Накрая Фадън бе приложил и бележка, на която беше отбелязана датата на отпътуването на Фокс от САЩ — 29 март, сряда, а също така и вероятното му местонахождение в момента. Според журналиста веднага след показанията си пред подкомисията на Конгреса Фокс бе заминал за дома си, на адрес улица „Сейнт Джон“, Ла Валета, Малта, телефон #243555.

Именно тази информация накара Мартин да промени плановете си. Поне засега нямаше да се върне във Вашингтон, нито към неотложната си работа в Манчестър.

Веднага след кацането в Лондон той възнамеряваше да вземе първия полет до Малта.