Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (126)

126

11:30 вечерта

Съветникът по националната сигурност Джеймс Маршъл седеше зад сгъваема масичка в дъното на командния пункт. Сам, както беше пожелал, със слушалки на главата.

Насреща бяха вицепрезидентът Хамилтън Роджърс, шефът на президентския кабинет Том Кърън, държавният секретар Дейвид Чаплин, министърът на отбраната Терънс Лангдън и председателят на Съвета на началник-щабовете генерал Честър Кийтън, които пътуваха към Мадрид на борда на правителствен самолет.

— Открили са две местни момчета, които най-вероятно са се изгубили в тунелите. Все още няма следа от президента и Мартин. Момчетата ще бъдат доведени тук за разпит. Не сме сигурни какво всъщност става. — Маршъл се огледа. Никой от хората на Стрейт и капитан Диас не проявяваше интерес към него, но той за всеки случай понижи глас: — Трябва да приемем това, което става все по-очевидно: двамата или са затрупани в тунела и вече са мъртви, или ако бъдат открити живи, ще бъдат упоени и откарани до чакащия самолет на ЦРУ. Ако не започнем да мислим по този начин, ще означава да мислим като Джейк Лоу, а това няма да ни доведе до нищо добро. Слаби звена не може да има. Просто не може. Напомням ви, че става въпрос за велико и дълго подготвяно дело, което сме се заклели да доведем докрай. Не за пръв път е поставено на изпитание, няма да е и за последен. Още от самото начало наш дълг беше да осигурим успеха на операцията. Нищо не се е променило. Наясно ли сме с това, господа?

— Абсолютно, Джим — тихо отвърна вицепрезидентът Хамилтън. — Ако някой има възражения, сега е моментът да ги изкаже.

Последва продължително мълчание.

— Много добре — наруши го след няколко секунди вицепрезидентът. — Чет, кога стартира операцията във Варшава?

— Броячът започва да отчита утре, в три и трийсет следобед — отвърна генерал Кийтън със същия спокоен и самоуверен глас.

— Много добре. Благодаря, доктор Маршъл. Справили сте се отлично. До утре, господа. Желая ви късмет, Бог да помага на всички ни.