Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (68)

68

Гара „Шантили-Гувийо“, Франция, 7:44 сутринта

С куфар в ръка и сак за голф през рамо, Виктор се качи в първокласния вагон на бързия влак Шантили-Париж и намери свободно място до прозореца в предната част.

Десет минути по-рано беше платил сметката си в хотела и бе взел такси за гарата. По това време нещата бяха започнали да се успокояват. Патрулните коли, екипите за бързо реагиране и линейките отдавна бяха изчезнали зад завоя и летяха с пълна скорост към едно място, което той познаваше много добре — хиподрума „Сърцето на гората“.

— Остави оръжието и тръгвай! — беше заповядал гласът на Ричард в слушалките му. И той се подчини. Пушката М-14 остана на местопрестъплението — точно копие на онази, която полицията беше открила в наетия офис във Вашингтон преди четири дни. С нея той беше застрелял младия колумбиец с яке на нюйоркските „Янкис“, който излизаше от Юниън Стейшън.

7:50 сутринта

Влакът се заклати и потегли. В същия миг Виктор видя патрулна полицейска кола да спира на паркинга и от нея да изскачат четирима униформени полицаи. За момент се стегна, очаквайки, че началник-гарата ще спре влака, а пътниците ще бъдат подложени на разпит заради убийството на двама жокеи на конната база в Шантили преди около час и половина. Престъплението е извършено от скрит в гората отличен стрелец, който улучи жертвите си с един-единствен изстрел, докато конете галопираха рамо до рамо. И двамата бяха улучени в главата. След което убиецът остави пушката си на местопрестъплението и спокойно изчезна в утринната мъгла, стелеща се над „Сърцето на гората“.

7:52 сутринта

Влакът набра скорост. Виктор се облегна в креслото и изпусна въздишка на облекчение. Ричард го беше уверил, че няма от какво да се безпокои. Посъветва го да не бърза, да изпие едно кафе и дори да закуси, без да привлича внимание. И се оказа прав, както винаги.

Той извърна глава към прозореца. И тук, както в „Сърцето на гората“, дърветата бяха започнали да се разлистват. Яркозелени, трептящи от надежда за едно прекрасно лято. Обзе го чувство на лекота и безгранично щастие. Беше като момче, току-що навършило четиринайсет години, което с трепет очаква радостите на живота.