Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (157)

157

Бум! Бум!

Мартин стреля със зиг зауера. Ключалките отхвръкнаха встрани. Мартин, Хап и президентът бързо се вмъкнаха в тясната стаичка. Директно пред тях беше разположено голямо електрическо табло с две дузини прекъсвачи, под всеки от които имаше табелка със зоната, която обслужваше. Най-отгоре се виждаха два големи ключа с надпис „Външно захранване“. Точно тях търсеше президентът.

— В църквата може да има и други табла, но с тези двата положително ще изключим всичко — доволно кимна той.

— Вратата, през която влязохме, не е аварийна, а обикновена — огледа се Хап. — Явно някой е искал пълен контрол върху всеки, който влезе тук.

— Фокс — кимна Мартин.

Очите му попаднаха на още една тясна стоманена врата в дъното на помещението. И тя подобно на първата беше монтирана на скрити панти, но по нея не личаха никакви допълнителни приспособления. Нямаше брава, а вероятно нямаше и ключалка. В замяна на това разполагаше с нещо друго: същия инфрачервен сензор над рамката, който присъстваше и над огромната стоманена преграда в еднорелсовия тунел.

Мартин пристъпи към нея и се обърна към стената, която разделяше помещението с електрозахранването от кабината за видеонаблюдение. Всичко изглеждаше нормално — двете стени се срещаха под прав ъгъл. С тази разлика, че отсам стената изглеждаше с цял метър по-дебела, отколкото откъм кабината.

Космите на тила му изведнъж настръхнаха от ужас.

— Братовчеде! — рязко се завъртя той. — Всички камери и монитори са предварително програмирани! Обзалагам се, че зад тази врата е монтирано някакво електронно устройство за запис — компютър или нещо друго. Те записват абсолютно всичко: имената на присъстващите, мястото и датата на раждане, лицата им в едър план, ДНК пробите, плюс целия спектакъл. Всичко това се прехвърля на харддиск или друг носител, а най-вероятно и на двете. Това е съвременната версия на някогашния „строго охраняван дневник за присъствие“ — тяхната защита срещу самите себе си. Двете помещения са построени солидно, като бункери. Без съмнение дело на Фокс. Те са осигурени срещу пожар, а може би и срещу бомби, никой не може да влезе без негово знание. Електрониката е перфектна и автоматично регистрира всичко без нуждата от човешка намеса. Същевременно е монтирана така, че никой не може да я управлява. Господин президент, преди известно време ти каза, че нямаш доказателства. Но аз мисля, че зад тази врата са скрити всички доказателства, които ти трябват.

В тонколоните отново екнаха гласовете на монасите. Тримата се върнаха, за да гледат. Секунда по-късно Бек обяви нещо на висок глас, песнопението се усили. От пушека изригна втора огнена стена, която бързо започна да обвива вързаните жени. И тази имаше кръгова форма, подобно на първата, но беше значително по-близо до тях. Перфектно организиран спектакъл, наподобяващ възбуждащ стриптийз. Но за разлика от стриптийза тук публиката ставаше свидетел на изтънчено садистично убийство, организирано така, че да предизвика максимална болка и страдание.

Отдолу изригна трета огнена стена, която вече беше съвсем близо до жертвите. Кристина изкрещя, защото пламъците лизнаха основата на дървения трон. Очите й отчаяно потърсиха помощ от Деми, но помощ нямаше. И за двете.

Мартин хвърли поглед към Хосе, който чакаше до вратата, после се извърна към Хап.

— Простреляй пантите! Ако не се отвори, опитай със сензора над вратата! — Измъкна от джоба си апарата на Фокс, наподобяващ блекбъри, и му го подхвърли. — Това принадлежеше на Фокс. Опитах да го използвам, но без успех. Ти си обучаван да работиш с подобни машинки, може би имаш по-големи шансове. — Извърна се към президента и добави: — Ние тръгваме. Изчакайте четирийсет секунди и спрете захранването.

— Късмет, братовчеде — тихо рече Харис.

Очите им се срещнаха. И двамата бяха наясно, че може би се виждат за последен път.

— И на теб.

— Още две неща, Мартин — обади се Хап. — Давам ти шейсет секунди повече.

— Защо?

— За да стигнеш до жените, ще трябва да преминеш през огъня. За целта се налага да влезеш в тоалетната и да се облееш с вода. Лицето, косата, дрехите. За това ще ти трябва поне една минута. Второ: залагам един милион долара, че поне част от монасите са въоръжени. Оръжията вероятно са скрити под робите им. Ако някой от тях направи погрешно движение, стреляй! По този начин ще респектираш останалите.

— Да се надяваме — каза Мартин и кимна на Хосе. — Да вървим!