Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (113)

113

Църквата в недрата на планината, 8:20 вечерта

Деми крачеше редом с шейсетте монаси и ги снимаше. Те излизаха един след друг от осветените със свещи пещери и се насочваха към църквата. В един момент тя смени цифровия канон с 35-милиметровия никон, после отново предпочете канона. Скритият под дрехата й смартфон светкавично прехвърляше кадрите в парижкия й уебсайт. Беше облечена в червената роба, която й донесе Кристина.

Монотонната песен на монасите отекна под високите стени на храма като странна молитва. Хорът от гласове ту заглъхваше, ту набираше нова сила. Отначало Деми реши, че напевно произнасяните слова са на италиански — също като имената, издълбани върху надгробните плочи. Но те бяха на някакъв странен език, който никога не беше чувала.

Монасите направиха две обиколки на храма, после преминаха през високия портал, от който се излизаше в древен, вдълбан в скалите амфитеатър. Монотонната песен продължаваше да звучи, докато се подреждаха в полукръг под светлината три големи факли, прикрепени в горната част на огромна скала със заоблени краища. Тя се намираше в центъра на амфитеатъра и имаше формата на кръста на Алдебаран.

Деми предпазливо се насочи към последните редове, по-далеч от светлината на факлите. Зрителите бяха около двеста — мъже, жени и деца, плюс неколцина наистина грохнали старци. Имаше и пеленачета, сгушени в прегръдките на своите майки. Всички бяха облечени в дълги алени роби като тази на Деми.

Отвъд факлите се виждаше долината, която бяха прекосили. Леката мъгла, която я покриваше доскоро, вече се беше превърнала в гъста пелена и стремително се насочваше насам. Над нея се издигаха непристъпните планински върхове, които сякаш охраняваха храма. Луната надничаше през бързо потъмняващите облаци.

Песента на монасите рязко спря, над сцената се възцари дълбока тишина. После от мрака зад скалата екна силен мъжки глас. Дълбок и мелодичен, той прозвуча като странен езически призив, като кратка молитва към духовете.

Зрителите откликнаха в строен хор, повтаряйки неразбираемите думи.

Гласът от мрака екна отново, този път равен и монотонен. После в светлината на факлите изплува фигура с черна роба и качулка на главата, която бавно се насочи към центъра на кръга. Там спря, вдигна ръце и отметна глава. Деми ахна. Това беше преподобният Бек, когото виждаше за пръв път след пристигането им в манастира. Тя безшумно се отдели от паството, направи няколко крачки назад и започна да снима с двата апарата. Обективите не пропускаха нищо: Бек, поклонниците, монасите.

Отметнал глава и разперил ръце, Бек призова духовете на нощта. После главата му клюмна и той за миг застина неподвижно. Но ръцете му отново се вдигнаха, екна втори призив. В продължение на една дълга секунда не се случи нищо, после от мрака изплува някакво бяло петно, което се насочи към центъра на кръга.

Кристина.

Бек заговори отново. Дясната му ръка махна към каменния кръг. Паството откликна с повторение на думите му, след което добави и други. Деми остана с впечатлението, че това са имената на далечни звезди — четири на брой, изречени в скоропоговорка и призивно-умолителен тон. Както се призовават богове.

Вдигнала фотоапаратите пред себе си, тя предпазливо се приближи към кръга.

Бек бавно се оттегли от светлината на факлите. На мястото му, сякаш от нищото, се появи Лучана. Робата й беше златна, в ръката си държеше дълъг рубинен жезъл. Буйната й черна коса беше стегната в кок на тила. Черен аркансил удължаваше очите й, линиите стигаха чак до ушите й. Към пръстите й бяха прикрепени гротескни нокти, дълги поне двайсет и пет сантиметра.

Грациозна като балерина, тя се изправи зад Кристина, жезълът описа кръг над главата й. После отстъпи назад и направи същото над овалния камък. Приключила с ритуала, жената насочи поглед към присъстващите. От цялата й осанка се излъчваха достойнството и самочувствието на жрица, каквато всъщност беше. Отвори уста и изрече къса, заповедна фраза, наподобяваща заклинание. Пристъпи към границата на кръга и повтори заклинанието, забила блестящите си очи в тълпата.

После го стори отново. И отново.