Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (13)

13

Вашингтон, 7:10 сутринта

Никълъс Мартин включи телевизора веднага след като се събуди, надявайки се да чуе нещо за „убийството“ на д-р Стивънсън. Но такава новина нямаше. Беше много любопитен да разбере защо полицията продължава да държи смъртта на лекарката в тайна, но още повече беше озадачен от факта, че тя не е станала достояние на някой агресивен репортер.

Той усили звука и влезе в банята за кратък душ и задължителното бръснене. Новините бяха съвсем обикновени, засягащи уличните задръствания и метеорологичната обстановка в района. После съобщиха, че мъжът, застрелян от снайперист на Юниън Стейшън предишния ден, се е оказал легално пребиваващ в страната колумбиец, бейзболист в отбора от юношеската лига „Трентън Тъндър“. Според неназован източник полицията бе открила оръжието на престъплението в един от офисите на Националния музей на пощите срещу гарата. Оказало се, че това е стандартна за американската армия пушка М-14, която се произвежда от няколко оръжейни компании в стотици хиляди екземпляри.

Доста странно убийство, помисли си Мартин, докато продължаваше да се бръсне. Защо ли са ликвидирали някакъв играч от полуаматьорско отборче по бейзбол? Мислите му се насочиха към медицинското досие на Каролайн и начините да се добере до него. После в главата му изведнъж изплуваха думите й, изречени в болницата, докато стискаше ръката му, вперила очи в неговите:

Те убиха съпруга и детето ми… А сега убиха и… мен.

— За кого говориш? — беше попитал той. — Кои са те?

— Те са…

Това бяха последните й думи, преди да се унесе в сън. А после се събуди за малко, каза му, че го обича, и… умря.

Гърлото му отново се сви. Мартин се овладя и се върна в стаята да се облече. Беше твърдо решен да прогони мъката и да се залови за работа.

— Те са… — промърмори на глас той. — Какво „са“? Какво се опитваше да ми каже Каролайн?

Мислите му изведнъж се насочиха към онова, което беше видял в дома й, преди да бъде изгонен от адвоката. Възможно ли беше то да го насочи към тайната, която Каролайн не успя да сподели? На практика беше успял да забележи единствено дреболиите, които придаваха уют на този дом, най-вече в кабинета на съпруга й. Какво имаше там? Снимки. На семейството, на Майк Парсънс в компанията на знаменитости. Освен тях купища работни папки върху бюрото и на спомагателната масичка. Всички акуратно надписани с флумастер. ДОКЛАДИ И БЕЛЕЖКИ НА КОМИСИЯТА. Нищо повече.

Мартин ядно затегна колана на панталоните си и седна на леглото да се обуе. В следващия миг подскочи като ужилен от мисълта, която проблесна в съзнанието му.

— Доклади и бележки на комисията — каза на глас той. — На комисията!

Възможно ли е Каролайн да е имала предвид някой член на комисиите, в които е участвал Парсънс? Но тя не каза някой, а използва множеството число те. Ако наистина е имала предвид комисия, дали е искала да посочи няколко нейни членове или пък цялата група участници в нея? Но как е възможно една комисия на Конгреса в пълен състав да бъде замесена в убийството на трима души, без да се броят останалите жертви при самолетната катастрофа? Идеята беше шантава, но засега не разполагаше с нищо друго.

Според ръчния му часовник минаваше седем и половина сутринта. В два следобед беше траурната служба за Каролайн в Националната презвитерианска църква. Това означаваше, че разполага с малко повече от шест часа, за да се запознае подробно с дейността на Майк Парсънс в Конгреса на САЩ и да открие някакъв отговор на въпроса, който го интересуваше.

Мартин включи лаптопа и стартира търсачката Гугъл. В прозорчето за темите набра КОНГРЕСМЕН МАЙКЪЛ ПАРСЪНС.

На екрана се появи уебсайтът на Парсънс и от устата на Мартин излетя въздишка на облекчение. Все още не бяха свалили името на покойния конгресмен от правителствената база данни. Най-отгоре беше изписан следният текст: „Конгресмен Майкъл Парсънс, представител на 17-и избирателен район, Калифорния. Окръзи Монтерей, Сан Бенито и Санта Крус“.

По-надолу бяха изброени офисите на Парсънс във Вашингтон и Калифорния. Следваше списък на комисиите, в които беше участвал. Мартин кликна върху тях.

Комисия по селско стопанство

Комисия за дребния бизнес

Бюджетна комисия

Финансова комисия

Комисия по вътрешна сигурност

Комисия по правителствените реформи

Постоянна комисия по въпросите на разузнаването

Изброяваха се и редица подкомисии с участието на Парсънс, една от които привлече вниманието на Мартин:

Подкомисия по разузнаване и борба с тероризма

Майк и синът му бяха загинали в петък, 10 март. Последното заседание на подкомисията бе проведено във вторник, 7 март, в 14:00 ч. Обсъжданата тема бе „Напредък в изготвянето и уеднаквяването на списъците с наблюдавани терористи“, а самото заседание бе проведено в административната сграда Рейбърн Хаус. В сайта бяха изброени и имената на участниците в комисията, но за разлика от информацията за дейността на другите комисии тук липсваха допълнителни данни относно свидетелите, които са били разпитани. Мястото за тях беше празно. Мартин опита няколко други правителствени сайта, но в тях не откри нищо повече от това, което фигурираше в сайта на Парсънс. Беше сигурен, че допълнителна информация съществува, и се прокле за неспособността си да навигира в мрежата както трябва. Но малкото време между проведеното заседание и смъртта на Парсънс не показваше с нищо, че по време на дебатите се бе случило нещо нередно.

Адвокат Ричард Тайлър би могъл да помогне, стига някой над него вече да не бе забранил достъпа му до личната документация на Парсънс. Това означаваше, че оттам нямаше да получи помощ, а всеки негов опит щеше да бъде посрещнат с подозрение или дори с нещо по-лошо, особено ако имаше решение да се потулят нещата. Ако продължаваше да настоява, със сигурност щеше да си навлече физическо нападение или — в най-добрия случай — нови посещения в полицията. Две неща, които не желаеше да му се случат.

Факторът време също трябваше да се вземе под внимание. Компанията „Фицсимънс и Джъстис“ любезно уважи молбата му за спешен отпуск поради заболяването на Каролайн, но той беше един от ключовите участници в големия проект „Банфийлд“ за външното оформление на имението на Роналдо Банфийлд — една от звездите на футболния клуб „Манчестър Юнайтед“, разположено северозападно от града. Проектът вече закъсняваше, тъй като окончателното му завършване беше определено за края на май. Веднага след това започваше истинската работа — поръчката на материали, изкопните работи, инсталацията на системата за напояване и озеленяването. Това означаваше, че неговото присъствие във Вашингтон трябва да бъде максимално кратко.

Мартин се изправи с намерението да позвъни в администрацията на Конгреса и да поиска пропуск за архивите. В същия момент очите му попаднаха на броя на „Уошингтън Поуст“ до леглото и внезапно си спомни, че преди няколко години в тукашното бюро на „Лос Анджелис Таймс“ беше работил неговият близък приятел Дан Форд. По-късно бе изпратен като кореспондент в Париж, където загина от ръката на известния престъпник Реймънд Оливър Торн. Докато бе във Вашингтон, Форд се беше сближил с редица журналисти от другите вестници. Мартин познаваше един от тях, но за съжаление не помнеше името му. Той беше политически коментатор в „Уошингтън Поуст“. Реши да прегледа имената на авторите на публикуваните материали, надявайки се да попадне на познато име.

Това не му отне много време. Името, което търсеше, се оказа на първа страница, под един от материалите за европейската обиколка на президента Харис. Заглавието гласеше „Трудният път на президента отвъд океана“, а подписът — Питър Фадън.