Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (153)

153

8:35 сутринта

Песнопенията на монасите огласяха църквата, докато делегатите се връщаха по местата си. После светлините угаснаха като пред началото на театрален спектакъл.

— Кристина! — смаяно възкликна Мартин, докато подът пред олтара бавно пропадна надолу и на негово място изплува задвижвана от скрита хидравлика сцена, над която се виеше разноцветна мъгла.

Кристина седеше царствено върху почти невидим трон. Светлината на прожекторите я обхващаше в ярък кръг, придавайки й вид на богиня. Друг прожектор освети предната част на сцената, от която бавно се появиха три кръста на Алдебаран, на които бяха набучени човешки глави, най-вероятно реквизит.

Явно предварително програмирани, камерите се завъртяха към присъстващите, които бързаха да заемат местата си. От нетърпението им личеше, че са се събрали именно заради предстоящото представление.

— Коя е тази Кристина? — обади се президентът, който очевидно правеше всичко възможно да прецени трезво ситуацията.

— Тя придружаваше Бек и Мериман Фокс в Малта.

Една от камерите бавно се върна на сцената, обхващайки в едър план набучените на кръстовете глави.

— Боже мой, господин президент! — ужасено прошепна Хап. — Тези глави са истински!

Десет от двайсетте монитора примигнаха и секунда по-късно превключиха на една камера, която показваше главите в едър план. Под всяка от тях се появи обяснителен надпис.

Първата глава принадлежеше на плешив и грохнал старец.

Надписът под нея гласеше: ДЖАКОМО ГЕЛА, ИЗДАЛ ТАЙНИТЕ НА „אμ“. ЛИКВИДИРАН.

Втората глава беше женска.

— Лорейн Стивънсън! — ахна Мартин.

Надпис: ЛОРЕЙН СТИВЪНСЪН, ЛЕКАР, САМОУБИЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ ПСИХИЧЕСКИ СРИВ.

Камерата се измести върху последната глава.

— О, не! — изкрещя Мартин. — Господи, НЕ! — Моментално разпозна широкото лице, посивялата коса и акуратно подстриганата брадичка. Сивите очи гледаха безжизнено в пространството.

Надписът гласеше: ПИТЪР ФАДЪН, ЖУРНАЛИСТ В „УОШИНГТЪН ПОУСТ“. ОПАСЕН. ЛИКВИДИРАН.

Гласовете на монасите екнаха под свода с неочаквана сила. Тъмните им фигури с качулки на главите започнаха да изпълват сцената, появявайки се направо от мъглата. Бяха петдесет, може би повече. Монотонното им песнопение беше предназначено за Кристина.

Президентът се обърна към Мартин.

— Това е твоето „Завещание на Макиавели“ — мрачно прошепна той.

— Знам — задавено отвърна Мартин. — Точно такова, каквото го описа Деми. Единствената промяна от шестнайсети век насам са модерните технологии. Сложната регистрация с кървав отпечатък от палеца в специалния дневник е заменена от електронна фотография и ДНК проба. Присъствието на церемонията се потвърждава от видеозапис, който доказва участието на всеки от членовете. Официалното облекло е елегантна добавка, показваща готовността и удоволствието на всички присъстващи.

— Нищо не разбирам — объркано промърмори Хап.

— Тези хора са тук, за да присъстват на ритуално убийство.

— Убийство?

— Ще убият момичето — тихо поясни президентът.

— Как? И защо? — не мирясваше Хап.

— Става въпрос за една необикновена организация, Хап — погледна го за миг Мартин и отново насочи вниманието си към мониторите. — Условията за членство в нея изискват не само наличие на богатство и власт, но и съучастие в убийство. То обвързва членовете и отстранява евентуалните им колебания по отношение на основната цел.

— А каква е тя?

— Натрупването на още повече богатства и още по-голяма власт.

— Бих я нарекъл глобална и вечна власт — добави президентът, разсъждавайки на глас, без да отделя очи от мониторите. В главата му педантично се подреждаше информацията за „Завещанието на Макиавели“, получена от Мартин, към която се прибавяше и всичко, което беше учил. — Става въпрос за международна организация на различни влиятелни хора, които са в състояние да постигнат тайно споразумение помежду си, насочено към обща цел. Орден, който вероятно функционира повече от пет столетия и влияе пряко върху хода на историята. Състои се от влиятелни хора, разпръснати по всички краища на света. Те изграждат империи, подпалват войни, извършват убийства, създават политически и религиозни движения, а някои — като Фокс, планират дори геноцид.

Президентът се отдръпна от мониторите и вдигна глава към Хап и Мартин.

— Самата представа, че група хора са в състояние да провеждат такива мащабни и дългосрочни операции в толкова дълъг период от време, граничи с невъзможното, дори с абсурда. Признавам, че ако не беше това, което се разиграва пред очите ни, нямаше да го повярвам. Лично познавам голяма част от присъстващите — те са основни играчи в областта на банковите инвестиции, застрахователното дело, транспорта, военната промишленост, фармацевтиката, енергетиката, медиите и политиката. Ще кажете, че голяма част от тях са конкуренти и водят жестока борба помежду си, но като група те държат цялата световна търговия. Предполагам, че конференцията през този уикенд — семинарите, голфът и тенисът, вечерите и коктейлите, е имала една-единствена цел — да се координират техните бизнес начинания през следващата година. И преди всичко реакцията им на убийствата във Варшава и катастрофата в Близкия изток след практическото осъществяване на плана на Мериман Фокс. Ритуалът тук окончателно ще ги обвърже с предстоящия ход на събитията, какъвто и да е той. — Той отново извърна глава към мониторите. — Пред очите ни се разкрива една конспиративна теория, в която всички са готови да повярват — най-вече политолозите, писателите и филмовите сценаристи, но също така и обикновените хора. А ние имаме шанс да се уверим, че тя наистина съществува и със сигурност е съществувала от много време насам. Доказателствата са пред очите ни.