Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (73)

73

Хотел „Опера“, Мадрид, 9:22 сутринта

— Благодаря — кимна Питър Фадън, изписа името си на квитанцията към кредитната карта и кимна за сбогом на служителката зад гишето. После вдигна сака си и тръгна към изхода. Вече закъсняваше за самолета, който трябваше да излети за Барселона точно в единайсет.

Портиерът махна към стоянката на такситата. Първото от тях спря пред хотела, после внезапно потегли, без да вземе пътници. Фадън го изгледа учудено, а портиерът махна към следващото такси. Този път шофьорът спря, излезе от колата и хвърли въпросителен поглед към униформения мъж.

— Към летището — изпревари го Фадън, подаде му банкнота и влезе в колата, която бързо потегли.

Главно полицейско управление на Барселона, по същото време

Хап Даниълс и специален агент Бил Стрейт се чувстваха като всички останали агенти на Сикрет Сървис, долетели от Мадрид: изтощени физически и психически, гневни и раздразнителни от лудницата, която продължаваше вече двайсет и четири часа. Двамата имаха запазени стаи в хотел „Колон“ срещу катедралата, но предпочитаха да използват временното спално помещение в приземието на управлението, в непосредствена близост до оперативния щаб, в който трийсет и шест човека от градската полиция, испанското разузнаване, ЦРУ и Сикрет Сървис обработваха огромното количество информация. Хап Даниълс контролираше пряко тяхната работа.

— Двайсет минути — подвикна той. — Трябват ми не повече от двайсет минути.

После направи знак на Бил Стрейт и тръгна към спалното помещение, обитавано от половин дузина агенти на Сикрет Сървис, потънали в мъртвешки сън. Там възнамеряваше да прекарат тези скъпоценни двайсет минути.

Изчака помощника си да влезе, затвори вратата и тръгна към далечния край.

— Не става дума за мръсна игра, дело на терористи или чужди разузнавания — прошепна с напрегнат глас той. — Просто нашият президент се опитва да избяга.

— Не те разбирам, Хап — прошепна в отговор Стрейт. — Нали още в Мадрид обявихте, че е болен?

— Ако той е болен, аз съм трикрако магаре! — троснато отвърна Хап. — Измъкнал се е през вентилационните тръби на хотела, а после е свалил перуката, за която изобщо не сме подозирали, и най-спокойно е взел влака за Барселона! Тук е открил онзи Мартин и двамата са успели да се измъкнат от шибания хотел буквално под носовете ни! Това не може да бъде дело на болен, напротив — на умен и предпазлив човек, който прави всичко възможно да не бъде открит!

— Когато превъртят, хората правят какви ли щуротии, Хап. Включително и президентите.

— Нямаме сведения, че е превъртял. Знаем само това, което ни казаха Лоу и Маршъл. А то се базира на предположения, освен ако умишлено не пропускат нещо. Но при всички случаи целта им е да повярваме на тяхната версия.

— Тяхната версия?

— Да.

— Уморен си! — втренчено го погледна Стрейт. — Кажи ми го отново, но след като си починеш половин час!

— Казвам ти го още сега!

— В такъв случай трябва да ми обясниш какво става, по дяволите!

В този момент агентът на близкото легло се закашля и се обърна на другата страна. Даниълс се огледа и направи знак на помощника си да го последва в мъжката тоалетна.

— Не знам какво става — прошепна той в момента, в който останаха сами. — Но непрекъснато си мисля за онова късно парти в мадридския дом на Евън Бърд. На него присъстваха куп хора, които Харис не очакваше да види, включително вицепрезидентът и почти цялото правителство. След разговора си с тях той изглеждаше по съвсем различен начин. Не пророни нито дума по обратния път към хотела, а няколко часа по-късно избяга, осветявайки пътя си с кибрит, който бе взел от къщата на Бърд. После се свърза с Никълъс Мартин, за когото поиска информация от мен малко преди да започне тая история.

Даниълс си свали сакото и разхлаби вратовръзката си.

— Сега ще легна за двайсет минути и ще затворя очи. Надявам се, че когато ги отворя, нещата ще изглеждат малко по-ясни. Междувременно ти излез навън, намери някое място, на което никой няма да те чуе, и се обади по мобилния на Емилио Васкес от централата на испанското разузнаване в Мадрид. Помоли го от мое име да постави под електронно наблюдение телефоните на Евън Бърд. Вероятно няма да му хареса, но ти му кажи, че ще ми направи лична услуга. Ако продължава да се опъва, му обясни, че ще му се обадя веднага след като се събудя.

— Мислиш, че Евън Бърд има нещо общо?

— Не знам. Дори нямам представа какво е то. Просто ми е любопитно да разбера с кого контактува и какво си говорят.