Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (42)

42

3:40 следобед

Мартин си сложи тъмните очила и забързано тръгна по улицата. На пресечката спря и погледна назад към „Четирите котки“, но не видя нищо подозрително. Зави зад ъгъла и потърси Деми. Тротоарът беше пълен с хора. За миг се уплаши, че си е тръгнала. Имаше голяма вероятност да не му беше повярвала, а това означаваше отново да я издирва и да се мъчи да спечели доверието й. После я зърна под платнения навес на някакъв магазин.

— Какво става? — нетърпеливо попита тя.

— Един тип с прошарена коса и жълта блуза. Следят ме още от Ла Валета. Не съм сигурен, но ми се струва, че е работа на Фокс.

— Следят ви?! — попита тя с разширени очи.

— Да.

— Това означава, че са ни видели заедно! — В гласа й отново прозвуча гняв.

— Спокойно можете да отклоните всички съмнения — вдигна ръка той. — Просто казвате на Бек, че съм тръгнал след вас още от Малта и съм настоял да поговорим. В ресторанта съм ви задал куп налудничави въпроси, които са ви вбесили, и сте си тръгнали.

— Много сте прав — тръсна глава Деми. — Наистина съм бясна и си тръгвам!

След тези думи тя се завъртя и бързо започна да се отдалечава. Мартин я настигна и изравни крачка с нейната.

— Вече сме заедно в тази каша, независимо дали ви харесва, или не. Вие искате да научите какво е станало със сестра ви, а аз — с Каролайн Парсънс. — Огледа се, понижи глас и добави: — По всичко личи, че доктор Фокс има отговор.

Тя не отговори и продължи да крачи напред.

— Искам отговор на един-единствен въпрос — не изоставаше Мартин. — Тук ли е Фокс и дали ще се срещне с преподобния Бек. Обещавам, че в момента, в който го получа, ще ви оставя на мира.

Тя не отговори. Не след дълго стигнаха до кръстовище с широк булевард и спряха да изчакат зелената светлина. Мартин направи крачка към нея и тихо попита:

— Вие сте сама в тази каша, нали?

Деми мълчаливо изчака светофара и стъпи на пешеходната пътека заедно с останалите минувачи. Той отново изравни крачки с нея.

— Тези хора не са особено приятни, най-вече Фокс. В даден момент със сигурност ще ви се прииска да имате приятел.

На крачка от отсрещния тротоар тя спря и рязко се завъртя.

— Няма да ме оставите на мира, а?

— Няма.

— Докато не научите къде и кога?

— Точно така.

— Ще направя каквото мога.

— Благодаря — усмихна се той, после стъпи на платното и махна на преминаващото такси. Шофьорът ловко си проби път през оживения трафик и закова до тротоара.

Мартин отвори задната врата и се обърна към Деми.

— Върнете се в хотела. Бек най-вероятно вече е пристигнал. Преценете дали е склонен да говори за предстоящата си среща с Фокс. — Деми направи крачка напред и влезе в таксито, механично поемайки листчето, което той й подаде. — Това е номерът на мобилния ми телефон. Ако не ми се обадите до пет, аз ще ви потърся.

Вратата се затръшна и таксито потегли. Мартин го изпрати с поглед, след което се обърна и с бърза крачка тръгна обратно.