Алън Фолсъм
Завещанието на Макиавели (77)

77

10:30 сутринта

Никълъс Мартин разсеяно гледаше през страничното стъкло, докато Мигел Балиус ловко насочваше лимузината към средата на тесния мост. Водите на реката под него бяха буйни и мътни. Така изтече една минута, после още една. Погледът на Мартин изведнъж се проясни. Той извъртя очи към президента Харис и натисна бутона за вътрешна връзка.

— Мигел?

— Слушам, сър.

— Сигурно и друг път си ходил в „Монсерат“, нали?

— Да, сър, много пъти.

— Как изглежда?

— Как ли? Ами като цяло градче в планината, на около километър над долината. Древните му строители са били истински майстори.

Президентът усети, че Мартин събира информация за това, което им предстоеше, и рязко се приведе напред.

— Има много стари сгради, някои от тях на по няколко века — продължи да разказва Мигел с ентусиазма на екскурзовод. — Най-забележителните са базиликата, музеят, хотел-ресторантът, библиотеката… Дотам се стига или по пътя, или с помощта на специален лифт, който тръгва от дъното на долината. Зъбчата железница предлага достъп до самия връх, а планината е прорязана от туристически пътеки, които се пръскат в различни посоки. Някои от тях водят до древни параклиси, които в голямата си част са изоставени и разрушени. Според едно от местните поверия „планината се пресича от хиляда и една пътеки“. Няма да бъдете разочаровани, но ви предупреждавам, че мястото гъмжи от хора. Тук винаги е така. „Монсерат“ отдавна се е превърнал в туристическа атракция със своите религиозни светилища.

— Мисля, че имаме шанс да срещнем някои приятели тук — продължи обработката Мартин. — Спомена за ресторант. Що за място е? Можем ли да обядваме там, или става въпрос само за павилион, предлагащ сандвичи?

— Не, не е павилион. Съвсем приличен ресторант с маси, столове и всичко останало.

— А дали предлагат безалкохолни напитки? Кока-кола, минерална вода? Питам, защото един от господата, които може би ще срещнем, е на специална диета и се нуждае от определени неща.

— Разбира се. Там се предлага всичко: кока-кола, минерална вода, кафе, вино, бира.

Президентът наостри уши. Мартин задаваше твърде конкретни въпроси, което означаваше, че е намислил нещо.

— А тоалетните наблизо ли са? — продължаваше разпита спътникът му. — Не бих искал да предложа нещо, което не отговаря на състоянието му.

Едва сега президентът разбра накъде бие Мартин — искаше да разбере дали има удобно заведение, където да се срещнат с Мериман Фокс, както и място наблизо, където да го отведат, за да разговарят насаме.

— Мисля, че да — кимна Мигел, без да отделя очи от пътя. — Тоалетната е отзад, близо до входа, през който доставят продуктите.

— Заден вход? — наостри уши Мартин.

— Точно така, сър.

— А близо ли е този заден вход до някоя от хилядите туристически пътеки, за които спомена? Ако решим да се поразходим, след като обядваме?

— Много сте прав, сър — отвърна с подчертан австралийски акцент Мигел, който очевидно се вживяваше в ролята на любезен домакин. Пътниците вече бяха забелязали, че акцентът му проличава единствено в мигове на вълнение. — Една такава пътека се спуска право надолу, към станцията на лифта, друга върви стръмно нагоре, към скалистите върхове. Малко встрани от нея се намира един от разрушените параклиси, за които ви споменах.

— Нарисува ни прекрасна картина, Мигел.

— Такава ми е работата, сър. Освен това „Монсерат“ е наистина чудесен. Поне за първите петдесетина посещения…

Мартин се усмихна, изключи връзката и се обърна към президента.

— Вече ви казах, че отговорите, които се надяваме да получим от Фокс, ще зависят от мястото и обстоятелствата, при които ще му зададем въпросите. Ако играем умно и извадим късмет, бихме могли да го изведем на пътеката към параклиса, сам. А после да преминем и към физически контакт.

— Продължавайте.

— Отиваме в „Монсерат“, ще се постараем Деми да ни открие. Тогава ще я помоля да ни уреди среща с Фокс и ще предложа ресторанта. Ако Фокс приеме, двамата ще влезем и ще си изберем маса в дъното. Междувременно вие вече ще сте там, на някоя маса близо до задния изход. Ще бъдете с голямата шапка, ще си поръчате нещо за пиене и ще държите главата си наведена. Той дори няма да ви погледне. И да го стори, няма да ви познае. Ние с Фокс ще седнем, ще разгледаме менюто и в продължение на няколко минути ще мълчим. Ще му кажа, че не се чувствам удобно на обществено място и предлагам да се поразходим. Вратата ще е наблизо, може би със съответната табела. Ще питам сервитьора накъде води тя. После ще питам Фокс има ли нещо против. Ако има и други хора с него, той вероятно ще се съгласи, тъй като ще е любопитен да разбере какво знам. Ще станем и ще излезем през вратата. Трийсет секунди по-късно вие ще тръгнете след нас. По това време ние вече ще сме на пътеката, нагоре към параклиса.

— Защо мислите, че ще тръгне с вас, просто ей така?

— Защото ще иска да разбере какво знам. Няма причини да подозира нещо друго. „Монсерат“ е негов избор, а не мой. Ако е нервен, ще му предложа да ме обискира за подслушвателна апаратура.

Президентът замислено го погледна.

— Добре. Всичко протича според плана и вие сте на пътеката, сами.

— Виждаме ви, че идвате. Ще му предложа да влезем в параклиса, за да не ни безпокои никой.

— А ако откаже? Вече ви казах, че е бил професионален войник през по-голямата част от живота си. Едва ще направи нещо, което не му е по вкуса.

— Този път ще го направи.

— Откъде знаете?

— Няма да има друг избор.

Президентът отново го огледа, понечи да каже нещо, после се отказа.

— Добре — кимна той. — По-нататък?

— Някога сте работили във ферма, нали?

Харис кимна.

— Случвало ли ви се е да държите прасе или теле, докато ветеринарят му поставя инжекция?

— Да.

— Справяхте ли се?

— Да.

— И сега ще бъде горе-долу същото. Пак ще сме двама — ветеринарят и гледачът. Страхувам се, че ще се поизцапате.

— Нямам проблеми с този вид дейност, дори и в тази ситуация — отвърна президентът и наклони глава. — Но все още не мога да разбера какво искате да направите. Не разполагаме с никакви лекарства, нито пък със спринцовки. Но дори и да разполагахме, времето няма да ни стигне…

— Ресторантът, братовчеде. Това, което ни е нужно, ще бъде или на масата, или в менюто.